Като Спилбърг няма втори. Дали ще трупа "Оскари" за "сериозни" филми като "Списъкът на Шиндлер", "Спасяването на редник Райън" и "Линкълн", или ще запленява милиони с виртуозността си в "леките" жанрове - фантастика, ужаси, приключенски - с блокбъстъри като "Челюсти", "Похитители на изчезналия кивот", "Джурасик парк"... Безпределната фантазия и неустоимата сантименталност, която струи от историите му, са предизвиквали завистта дори на най-великите: "Стивън е късметлия - казвал за него Фелини, - че обича да прави неща, които толкова много хора харесват."
75-годишният гигант на седмото изкуство, един от най-богатите и влиятелни хора в Холивуд, не е загърбил винаги готовото за приключения дете у себе си - и това личи ясно в неговия филм-мемоар "Семейство Фейбълман", подходящ за публика от всички възрасти. Ако някой в този бранш заслужава да си извае паметник приживе, това е именно той, но автобиографичната история е лишена от патетика и самолюбуване. Тя е обяснение в любов към киното, но също и път към опрощение на разкъсаното семейство, в което малкият Сами/Стивън израства, докато документира с любителска 8-милиметрова камера света на детството и юношеството си. Разводът между родителите на Спилбърг е оставил своя отпечатък върху редица от шедьоврите му - "Извънземното", "Близки срещи от третия вид", "Хвани ме, ако можеш"; и все пак този път е твърде лично. Разбира се, че фактите и спомените са охудожествени: както личи от заглавието, "Семейство Фейбълман" е една приказка (fable на английски). В нея става дума за израстването на едно момче, за изневярата на майка му и за побойниците в гимназията, които се подиграват, че е евреин. Но и тук, както във фантастичните продукции на Спилбърг за общителни - или враждебни - извънземни, човекоядни акули и свирепи тиранозаври, ние сме изцяло в негов плен. Той е майстор на suspension of disbelief ("преодоляване на недоверието"): всеки иска да напусне за два часа реалността и да се намести уютно в неговия свят.
Същото щастливо бягство изживява и малкият Сами при първите си срещи с киното - независимо дали гледа със зяпнала уста филмите на Сесил де Мил или Джон Форд, или документира с малката си камера катастрофата на детското влакче, семеен пикник, "уестърн" с участието на сестрите си или "военен епос" с трийсет бойскаути. Не съм сигурна дали Академията ще обърне внимание на "Семейство Фейбълман" - Спилбърг е печелил предостатъчно признание, има и по-знакови филми - а освен това в този няма нито един чернокож или трансджендър. (Какво да правим, такава е била Америка на средната класа през 50-те!). Но той е великолепно, завладяващо кино - започвайки от актьорските превъплъщения на Мишел Уилямс, Пол Дейно и Сет Роугън до триумфалната камера на Януш Камински, заснел двайсет филма на режисьора, и музиката на ветерана Джон Уилямс, с когото са заедно от 1974 г. (и имат 29 общи продукции). Спилбърг не е писал сценарий от началото на века, но този път го прави, разчитайки на помощта на Тони Кушнър, съавтор в "Мюнхен", "Линкълн" и последния "Уестсайдска история". Очаквано предвид тематичните му корени филмът излиза само на голям екран, продуциран от Universal - компанията, в която бъдещият велик режисьор прави първите си стъпки с Amblin' и "Дуел", и тази, за която снима най-големите си успехи "Челюсти", "Извънземното", "Джурасик парк", "Списъкът на Шиндлер".
Но не респектиращите имена, не техническото майсторство и опитът, а страстта, която стои зад тях (и за която разказва), правят "Семейство Фейбълман" толкова специален. А за мета хумора в заключителната сцена, която нито един критик не смее да разкрие, за да не развали кефа на публиката, тепърва ще се говори.
------
Fun fact: по бащина линия Спилбърг е украински евреин и заради това във филма пеят "Калинка моя" и има няколко реплики на развален славянски.
YouTube
