"Семейство Фейбълман" се обяснява в любов към киното

Автобиографията на Спилбърг хвърля светлина върху магията на седмото изкуство

02 Дек. 2022АНИТА ДИМИТРОВА

снимка: Форум филм
Пол Дейно, Мишел Уилямс и момчето, което открива киното: първото му екранно преживяване е своеобразен римейк на начина, по който зрителите реагират на "Пристигане на влак на гара Ла Сиота" от пионерите братя Люмиер.

Като Спилбърг няма втори. Дали ще трупа "Оскари" за "сериозни" филми като "Списъкът на Шиндлер", "Спасяването на редник Райън" и "Линкълн", или ще запленява милиони с виртуозността си в "леките" жанрове - фантастика, ужаси, приключенски - с блокбъстъри като "Челюсти", "Похитители на изчезналия кивот", "Джурасик парк"... Безпределната фантазия и неустоимата сантименталност, която струи от историите му, са предизвиквали завистта дори на най-великите: "Стивън е късметлия - казвал за него Фелини, - че обича да прави неща, които толкова много хора харесват."

75-годишният гигант на седмото изкуство, един от най-богатите и влиятелни хора в Холивуд, не е загърбил винаги готовото за приключения дете у себе си - и това личи ясно в неговия филм-мемоар "Семейство Фейбълман", подходящ за публика от всички възрасти. Ако някой в този бранш заслужава да си извае паметник приживе, това е именно той, но автобиографичната история е лишена от патетика и самолюбуване. Тя е обяснение в любов към киното, но също и път към опрощение на разкъсаното семейство, в което малкият Сами/Стивън израства, докато документира с любителска 8-милиметрова камера света на детството и юношеството си. Разводът между родителите на Спилбърг е оставил своя отпечатък върху редица от шедьоврите му - "Извънземното", "Близки срещи от третия вид", "Хвани ме, ако можеш"; и все пак този път е твърде лично. Разбира се, че фактите и спомените са охудожествени: както личи от заглавието, "Семейство Фейбълман" е една приказка (fable на английски). В нея става дума за израстването на едно момче, за изневярата на майка му и за побойниците в гимназията, които се подиграват, че е евреин. Но и тук, както във фантастичните продукции на Спилбърг за общителни - или враждебни - извънземни, човекоядни акули и свирепи тиранозаври, ние сме изцяло в негов плен. Той е майстор на suspension of disbelief ("преодоляване на недоверието"): всеки иска да напусне за два часа реалността и да се намести уютно в неговия свят.

Същото щастливо бягство изживява и малкият Сами при първите си срещи с киното - независимо дали гледа със зяпнала уста филмите на Сесил де Мил или Джон Форд, или документира с малката си камера катастрофата на детското влакче, семеен пикник, "уестърн" с участието на сестрите си или "военен епос" с трийсет бойскаути. Не съм сигурна дали Академията ще обърне внимание на "Семейство Фейбълман" - Спилбърг е печелил предостатъчно признание, има и по-знакови филми - а освен това в този няма нито един чернокож или трансджендър. (Какво да правим, такава е била Америка на средната класа през 50-те!). Но той е великолепно, завладяващо кино - започвайки от актьорските превъплъщения на Мишел Уилямс, Пол Дейно и Сет Роугън до триумфалната камера на Януш Камински, заснел двайсет филма на режисьора, и музиката на ветерана Джон Уилямс, с когото са заедно от 1974 г. (и имат 29 общи продукции). Спилбърг не е писал сценарий от началото на века, но този път го прави, разчитайки на помощта на Тони Кушнър, съавтор в "Мюнхен", "Линкълн" и последния "Уестсайдска история". Очаквано предвид тематичните му корени филмът излиза само на голям екран, продуциран от Universal - компанията, в която бъдещият велик режисьор прави първите си стъпки с Amblin' и "Дуел", и тази, за която снима най-големите си успехи "Челюсти", "Извънземното", "Джурасик парк", "Списъкът на Шиндлер".

Но не респектиращите имена, не техническото майсторство и опитът, а страстта, която стои зад тях (и за която разказва), правят "Семейство Фейбълман" толкова специален. А за мета хумора в заключителната сцена, която нито един критик не смее да разкрие, за да не развали кефа на публиката, тепърва ще се говори.

------

Fun fact: по бащина линия Спилбърг е украински евреин и заради това във филма пеят "Калинка моя" и има няколко реплики на развален славянски.