В средата на ноември гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се срещна в Лондон с британския си колега Борис Джонсън. Основна точка в дневния ред беше гръцкото искане мраморите на Елгин — фронтонни статуи и метопи, които допреди 200 години са били част от Партенона — да бъдат върнати на Гърция. Джонсън отказа.
Колко остър завой е направил британският премиер по въпроса за античните релефи личи в негова статия от 1986 г., препечатана през уикенда в гръцкия вестник Te Nea. В статията тогавашният студент последна година Класическа филология страстно настоява за връщането на мраморите в Атина, съобщава The Guardian.
Използвайки език, който би накарал гръцките активисти да се гордеят, Джонсън не само е вярвал, че антиките от пети век пр.н.е. трябва да бъдат върнати „където им е мястото“, но и съжалява как са били „изрязани и откъртени“ от монументалната сграда, която са украсявали.
„Мраморите на Елгин трябва да напуснат тази северна култура, в която се пие уиски, и да бъдат поставени там, където им е мястото: в страната на яркото слънце и пейзажа на Ахил, „сенчестите планини и отекващото море“, пише той в статията, препубликувана от гръцкия всекидневник. „Те ще бъдат настанени в нов музей на няколкостотин метра от Акропола. Ще бъдат внимателно обгрижвани. Няма да бъдат сериозно повредени, както бяха в Британския музей през 1938 г., от маниакални чистачки, които ги търкат с телени четки.“
Миналия месец британският премиер каза на гръцкия си колега, че тези произведения — връхна точка на класическото изкуство – са придобити законно и трябва да останат в Лондон.
Публикувана в Debate, някогашното списание на Оксфордския студентски съюз за дебати, статията на Джонсън доказва какво съчувствие е изпитвал към гръцката кауза като млад. Но откакто влезе в политиката и в партията на торите, той отхвърля всеки намек за репатриране. В писмо от 2012 г., споделено с The Guardian, тогавашният кмет на Лондон признава, че в идеалния случай скулптурите би трябвало да са там, за където са били предназначени, но отнемането им от Британския музей би представлявало „тежка и непоправима загуба“. През ноември т. г говорител на „Даунинг стрийт“ 10 каза: „Дългогодишната позиция на премиера и правителството на Обединеното кралство е, че скулптурите от Партенона са придобити законно в съответствие със закона по това време“.
Тъй като статията не е достъпна онлайн, тя може би щеше да остане неизвестна, ако кореспондентът на Ta Nea в Лондон, Янис Андрицопулос, не бе открил списанието в оксфордска библиотека. 21-годишният през 1986 г. Джонсън е написал полемичния текст преди посещението в Оксфорд на Мелина Меркури, тогава министър на културата на Гърция. Като президент на Оксфордския съюз той кани Меркури за главен говорител в дебата на 12 юни 1986-а, озаглавен: “Ние смятаме, че мраморите на Елгин трябва да бъдат върнати на Атина“.
Мелина Меркури произнесла пламенна реч, която в крайна сметка донесла победата в дебата за гръцката кауза. Статията на Джонсън положила основата на събитието. Бъдещият премиер застанал на страната на Меркури и развенчал идеята, че като посланик на Англия в Османската империя лорд Елгин е придобил мраморите законно — и дори обвинил британското правителство в „софистика и непримиримост“.
В статията Джонсън не пропуска да напише и няколко думи за Елгин. Според него шотландският лорд не само е използвал „почти анархията“ на времето, за да свали от Партенона мраморните фризове и статуи, когато Гърция е била без глас като „полуразрушен аванпост на Османската империя“, но се е стремял да ги получи, за да забавлява своята млада и капризна съпруга, която била „разглезено момиче, ненаситно за подаръци“.
