Въпреки че киноисториците още спорят относно рождената година на българското кино – дали през 1910 или 1915 г. Васил Гендов завършва и показва пред публика своя филм „Българан е галант“, през 2005-а тази дискусия стига до своето административно разрешение. С постановление на Министерския съвет 13 януари е обявен за ден на българското кино и филмовата общност у нас, като дата на премиерната прожекция на първата родна лента.
Прескочило вече своя век, този януари българското кино също чества кръгла годишнина - 105. По този повод НФЦ, Столична община и НДК организират показ на нови български филми през целия уикенд, а също и на самия празник – понеделник. Билетите се продават на преференциална цена – 5 лева, а прожекциите са в кината „Одеон“, Дом на киното, „Люмиер“, G-8 и „Евросинема“.
Зрителите могат да наваксат с гледането на награждавани по света заглавия като „Ага“, „Ирина“, „В кръг“. Ще бъдат показани и филмът за Кристо „Да ходиш по вода“, документалният разказ за физика Теодосий Теодосиев „Формулата за Тео“, „Доза щастие“, „Снимка с Юки“, селекция нова българска анимация и др.
През 2019 г. по кината бяха прожектирани рекорден брой родни продукции – 19, а две от тях се доближиха на косъм до заветния праг от 100 000 зрители - „Доза щастие“ и „Завръщане“. И двете са независими продукции с частно финансиране, но все пак НфЦ отчита, че през тази година е раздал 1.5 милиона лева повече пари за кинопроизводство, отколкото през предишната 2018-а (достигайки общата сума от 14.7 милиона за игрално, документално и анимационно кино).
Годината бе белязана и с един от най-големите фестивални успехи на наш филм в Европа - „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, чиято премиера пред българската публика все още предстои, спечели голямата награда „Кристален глобус“ в Карлови Вари.
За съжаление, и през тази година не се случи нищо положително с кино "Модерен театър", където преди 105 г. се състоява премиерата на "Българан е галант". Салонът на бул. "Мария Луиза", оцелял и действал близо век (прекръстен през социализма на "Цанко Церковски"), се руши изоставен след приватизацията и унищожаването на държавните кина в началото на 2000-те и няма надежда за спасяването му от институции или частни лица.