От началото на 2023 г. в кината са излезли над 12 нови български филма - нечуван в последните повече от трийсет години урожай. Гледайки боксофиса, става ясно, че публиката дори не е разбрала за повечето от тях; а гледайки филмите - от добри през средни до тежко аматьорски - че българското кино пада, става, препъва се и все още не е това, което искаме да бъде (в 98% от случаите). Е, поне показва признаци на живот. След няколко дни то ще си раздаде и вътрешнозаводски награди - възстановените отличия на СБФД "Васил Гендов". Един от най-номинираните дебюти - в осем категории - е "Изкуството да падаш" на Орлин Милчев. Но и да не грабне гилдийни награди, първият му пълнометражен опит вече започна да печели по-важните призове - на публиката.
"Изкуството да падаш" заслужи зрителския вот на мартенския "София филм фест", а безплатната прожекция, която получи в Дома на киното като номинант за "Васил Гендов", бе пред препълнена зала, която го прие много сърдечно. Ученици и студенти от София ще имат още една възможност да го видят гратис на 12 май, като част от програмата "Европейско кино за учащи". За останалите е възможността да го гледат с билет в кината.
Орлин Милчев е познат в киносредите със своя дипломен филм "Добри" (2017), а извън тях - като рапъра Атила и като водещ на подкаста "2 и 200". В пълнометражния си дебют работи по сценарий на Неда Филчева и утвърдения Марин Дамянов ("Маргарит и Маргарита", "Козият рог" на Волев, "Съдилището"). Събрал е завиден екип пред и зад камерата - оператор е Емил Христов, в ролите влизат Александра Сърчаджиева, Ивайло Христов, Валери Йорданов, Иван Бърнев, Светлана Янчева... По-опитните актьори деликатно отстъпват в сянката на Елена Замяркова - млада актриса от трупата на Пазарджишкия театър, за която тепърва ще се говори. Играта й в ролята на 17-годишната Бори е силова и органична. Ивайло Христов, неин курсов ръководител в НАТФИЗ (випуск 2017), мънка в ролята на дядото-глава на дисфункционалното семейство, Алекс Сърчаджиева е чаровно-театрална като майката алкохоличка, а Валери Йорданов мънка на японски: той е треньор по джудо. Бойният спорт е пътят, през който тийнейджърката ще се научи да пада - и да се изправя, на татамито на истинския живот.
Освен изпълнението на Замяркова най-силната страна на "Изкуството да падаш" е неговата искреност. Орлин Милчев разказва една от най-важните истории, които млад автор може да разкаже - историята за съзряването, без да звучи фалшиво или дидактично. Точка за това, че не прибягва до фестивална пресметливост и "модна" тематика.
Във филма не липсват драматургични клишета, "нагласена" е развръзката, камерата често е скучна, с прекалено дълги епизоди без монтаж и без причина. Някои от недостатъците могат да се извинят с липсата на опит, а други - с факта, че не Милчев е автор на сценария. Все пак оставя неприятно усещане соц естетиката в "Изкуството да падаш". Уж съвременна история с младежки проблеми, смартфони, токшоута и всичко останало, а все същите битовизми, очукани панелки и безутешни мизансцени, познати от десетки, може би стотици български продукции. От прохождащ режисьор бих очаквала повече оригиналност и дистанциране от намусеното маргинално кино на незавършилия преход, което явно се преподава като догма в НАТФИЗ.
Все пак "Изкуството да падаш" заслужава окуражаване, защото е гледаем и честен филм, отворен към публиката, с актриса-откритие.
YouTube
