Днес комиксовите герои и естетика достигат до повече хора от всякога благодарение на своето (понякога малко спорно) сътрудничество с Холивуд. Като че ли киното разкъса своя донор - комикса. Има все по-малко читатели на хартиен комикс и все повече виртуални комикс деликатеси, заради които се забравя за раждането и ренесанса на едно изкуство, което също се е преборило за своята независимост.

Комиксът влиза 

в листата на официално признатите изкуства през 70-те 

години на XX век благодарение на френски критици, които въвеждат - сериозно, но и с известна нотка ирония, термина деветото изкуство. Но раждането му като специфичен жанр в епохата на масовите печатни медии сочи много по-рано към конкретен художник и писател от средата на XIX век - швейцареца Родолф Тьопфер, чиито кратки просветителски разкази в картини и текст толкова се харесали на Гьоте, че той препоръчал да се издадат в масов тираж. Тьопферовите издания били преведени отвъд океана и вдъхновили създаването на рисувани истории във всекидневната преса, като част от нея дължи името си "жълта" на комикс героя Yellow Kid.

Различните школи и времена имат и специфични названия за комикса: funny - хумористични кратки истории в американските вестници през 20-те години; strip - лента от няколко последователни картинки с постоянен герой - животинче или комичен герой, чийто гег в черно-бяло се превръща в цяла страница в неделния вестник - sunday strip. Компилирани от вече публикувани или специално написани за конкретното издание, историите на любимите герои от вестниците се разпространяват в книжки - comic books, които между двете световни войни се комплектуват с масови продукти като прах за пране. 

И европейските школи имат своя специфика и свое название - fumetto в Италия, което намеква за балоните, прилични на облаче; френското bande dessinee, което в играта на думи обединява рисуваните "банди" и рисуваните "ленти". В други названия се дава акцент на последователността от рисунки - испанското historieta (историйка) или скандинавските tegneserie (в Норвегия и Дания) и tecknad serie (в Швеция) описват серия от последователни рисунки. Общото в тези названия ни води и към дефиниция на комикса, която най-опростено би гласяла "поредица от картини с придружаващи текстове, които разказват история". Текстовете могат да се разполагат в балони с различни форми и цветове, които означават за читателя/зрителя текст на разказвача, текст на героите, емоционално украсен с помощта на цвят, форма, деформация, място в композицията на отделната картинка или в общата композиция на страницата. Отделни графични елементи, употребявани изобретателно от художниците, създават звукова среда, подсказват движение, емоция или спомагат за цялостната стилистична характеристика на комикса.

В Азия изкуството да разказваш истории с помощта на картинки и текст има своя собствена традиция и форми. В началото на XXI век световната информационна среда активира двустранни и многостранни влияния от всички школи и провокира създаването на смесени жанрове, затова авторският европейски и американски комикс ала манга е все по-популярен.

Навсякъде по света авторски гласове се появяват и в донякъде условното поле на графичната новела, която се занимава все повече със социални, политически, лични истории, близки до темите в съвременната литература, понякога гранични в жанровите изразни средства.

А има ли комикс в България? 

Отговорът е в имената на повече от 400 художници и сценаристи, творили от края на XIX век до 2020 г. В началото на ХХ век изключителният талант на Александър Божинов навигира между карикатурата, сатиричните текстове и комикса. Приятелят му Елин Пелин превежда комиксите на Вилхелм Буш и публикува много рисувани разкази в изданията, в които е редактор. Нарича ги първоначално "Приказливи картини". Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев и многобройни автори на римувани стихове поемат тази щафета и в пресата между двете войни се появяват постоянно кратки комични ленти в стил "Буш". 

От 1940 до 1944 г. - своеобразния "златен период" на комикса, всеки ден в София излиза специализиран вестник, като тиражите на "Чуден свят", "Илюстровано четиво", "Весел патаран" и т.н. достигат общо половин милион. В тях основно място заемат героите на Уолт Дисни, но голям интерес предизвикват и каубойски, фантастични, приключенски и исторически комикси, преведени от сръбски и английски. Авторските комикси на Стоян Венев и младите Любен Зидаров и Александър Денков се публикуват наравно с Флаш Гордън, Мандрак, Джим, Бъфало Бил, Тарзан и др. 

След периода на бруталната комунистическа пропаганда, която трябва да утвърди идеите на новия строй в периода от 1944 г. до 60-те години, едно списание разведрява въздуха с духа си. "Космос" се различава от всичко дотогава, там започва и кариерата на самобитния талант Стоян Шиндаров, който рисува поредици "в картини и текст", в които виждаме силни ракурси, текстури и език, повлиян от западните комикси. 

През 70-те разказите в картини на издателство "Български художник" са в тиражи от стотици хиляди, няколко комикс книжки са посветени на космически приключения - Студената война се е преместила извън атмосферата, героите летят на  крилати обувки и се бият с лазерни лъчове. 

"Дъга", най-прочутото комикс списание в България, започва да излиза през 1979 г., като комиксът

пробива в това "чугунено време" по абсурден начин

- именно в партийното издателство "Септември". Продадените книжки от "Дъга" и "Чуден свят" в периода 1979-1992 надвишават десет милиона! В "Дъга" се публикуват пропагандни разкази само в началото, след това фантастичните, приключенските, историческите разкази и комиксите за географски открития и животни, както и комичните серии на Доню Донев, Николай Додов и Румен Петков завладяват страниците на списанието и съзнанието на няколко поколения деца.  

Преходът на 90-те години на ХХ век заедно с рухването на социалната система променя книгоиздаването, а с него - и създаването и разпространението на български комикси за сметка на многото преводни издания. Децата могат да четат на български супергеройски истории, но и да се смеят на галския герой Астерикс и неговия верен приятел Обеликс. Но други световноизвестни герои като Тентен нямат успех на малкия ни книжен пазар. В началото на ХХI век едно списание се опитва да копира успеха на "Дъга", като използва познатото име и ангажира млади автори, но успехът му е временен.

Днес у нас има отделни автори, които публикуват комикс спорадично, между заниманията си като художници на дигитални игри, графични дизайнери, живописци или музиканти. Заслужава да споменем имената на художници, които рисуват систематично комикси в различни жанрове - Константин Витков-Титис, Веселин Чакъров, Калина Мухова, Диана Нанева, Анна Цочева. Вече в класика се е превърнала графичната новела на писателя Георги Господинов и сценографа Никола Тороманов, които се забавляват с историите на една муха, през чийто поглед проследяват историята на ХХ век. "Мухата" е публикувана първо като поредица с продължение, а после в самостоятелен албум. 

Между малкото видими и целенасочени стъпки за развитие на жанра и активизиране на авторите издателите и публиката са тези на сдружението 

"Проектът Дъга" - група художници от култовото списание 

През 2010 г. по инициатива на Румен Чаушев те се събират и срещите им оттогава стават задължителни за групата на всяко десето число. През 2011 г. Сотир Гелев, Пенко Гелев, Румен Чаушев, Петър Станимиров и Евгений Йорданов създават сдружението, към което се присъединява и Димитър Стоянов-Димо. За кратко част от групата са и Никола Додов, Росен Манчев и Владимир Коновалов (тримата участват в албума "Над дъгата", Коновалов и в "Над дъгата 2", след което нещо ги разколеба и остават само шестимата заедно с моето постоянно присъствие). Същата година се създаде и секция комикс в СБХ, с което се прави решителна стъпка в разпознаването на комикса като пълноправно изкуство в гилдията на художниците.

Основаването на наградата за принос към българския комикс е пак заслуга на "Проектът Дъга" и секция комикс в СБХ. Тя носи името на Александър Денков - креативен художник, любител на приключенията и екстремните спортове. Още като ученик започва да рисува комикси и през 40-те години на ХХ век публикува в "Чуден свят", "Илюстровано четиво". По-късно прави новаторски за България опити в анимацията, за да се отдаде след това изцяло на илюстрацията, преди да си отиде през 1972-а едва на 47 г.  

В началото на 2020 г. "Проектът Дъга" връчи за седми път наградата за принос в българския комикс. Получи я Марияна Златарева, издател на награждавани издания, посветени на комикса. Между тях са "Кратка история на българския комикс", "Зигфрид", "Роботът Чапек". От основаването на наградата през 2013 г. нейни носители са художници, сценаристи, теоретици, режисьори с принос към деветото изкуство. През февруари бе представен и третият том от комикс поредицата "Аракел" по сценарий на Сотир Гелев с художници Петър Станимиров, Пенко Гелев, Евгений Йорданов, Димитър Стоянов-Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и Веселин Праматаров, поканен специално в групата за този албум. Комиксът в България е жив и премиерите предстоят.