Освен света Спайдърмен ще спасява и киното
Падуанът и магьосникът: Том Холанд и Бенедикт Къмбърбач влизат в кожата (и в костюмите) на вече познати герои.
Парадоксално, не гигантската комиксова вселена на Marvel под шапката на "Дисни" - донесла чудовищните 23 млрд. (само от билети за кино, без да броим правата за излъчване и продадените играчки) за 12 години, - а малката, паралелна вселена в Sony е истинският печеливш в тази трудна за киното 2021-ва. След "нулевата" 2020-а "Дисни" изстреля цели три свои предложения - "Черната вдовица", "Шан-Чи и десетте пръстена" и "Вечните", но те едва успяха да се закачат около десето място сред най-печелившите на годината. За сметка на това Sony отбеляза успех с плиткоумния "Венъм: Време е за Карнидж" и обещава да подобри това постижение със "Спайдърмен: Няма път към дома".
Когато през 1999 г. Marvel Comics пласира на Sony/Columbia филмовите права над тийнейджъра с червен чорапогащник, издателството още няма представа какво славно бъдеще в киното очаква рисуваните му герои. Sony успява да реализира три филма под режисурата на Сам Рейми с участието на Тоби Магуайър, а после и още два с Андрю Гарфийлд (реж. Марк Уеб), докато MCU твори история на попкултурата в Disney. И ето че се появява трилогията Homecoming, изпотила юристите на трите компании. Нейният финал "Няма път към дома" е апотеозът на това сътрудничество.
Филмът получава петзвездни рецензии с надеждата неговият зрителски потенциал най-сетне да върне в киносалоните - поне младата - публика в размери, познати от предпандемичната епоха. Въпреки някои досадни дължини, повторения и неясноти в сценария "Няма път към дома" е не просто първокласно зрелище, но и метаразказ за историята на Спайдърмен на големия екран. Отвореният портал към други Вселени позволява в него да се включат и героите, и злодеите от предишните седем филма, което гарантира седморно забавление и екшън. Актьорският състав включва Бенедикт Къмбърбач като познатия от MCU Доктор Стрейндж, Мариса Томей като леля Мей и Джон Фавро като гаджето й Хепи, но също Уилям Дефо, Алфред Молина, Джейми Фокс...
"Спайдърмен" винаги е бил адресиран към тийнаудитория - той е филм за юношите с техните мечти и фрустрации, за гимназиалния живот, за гаджетата... (Зендая в ролята на текущата М. Дж.) Чарът на героя открай време е в това, че е повече спайдърбой, отколкото спайдърмен: при все участието в "Отмъстителите" порастването му предстои и на възраст, и на мускули, и на подвизи. В жанровата книга на комикса неговата съдба е origin story от началото до края: героят, преди да стане супер.
Този момент с незрелостта го има и сега: Човекът паяк (отново Том Холанд) забърква планетарна каша, преди да осъзнае последиците от нея. Но с "голямата сила идва и голямата отговорност", припомнят старшите му във всеки един филм и се налага наивното момче, скачащо по стени, бързичко да порасне. Историята започва с трептяща актуалност: рисковете на известността в ерата на глобалната свързаност и cancel културата, и продължава с типичните комиксови фантасмагории. Битките са драматични, дигиталните ефекти - внушителни, диалогът - пълен с хумор и намигания.
Обикновено съживяването на познати сюжети и герои предизвиква мръщене у критиците, но не и този път, когато светът на киното (и особено киносалоните) трябва за пореден път да бъде спасяван. И ако Спайдърмен е спасителят (както прогнозира например суперсериозният режисьор Пол Томас Андерсън) - ще го посрещнем с аплодисменти и огромна купа пуканки.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
