„Написах портрет на моя любим български музикант/съвременен артист, изключителния Иво Димчев за The New Yorker. Рядко съм се забавлявал толкова много, работейки върху текст. Красивите снимки са на талантливата Михаела Аройо“, съобщи Димитър Кенаров във Фейсбук.
През последните 3 дни портретът на Иво Димчев е централен материал в сайта на The New Yorker. Седмичното списание, включващо коментари, критика, есета, художествена литература, сатира, карикатури и поезия, излиза от 96 години и е добре известно с вниманието си към съвременната художествена литература, политически и социални въпроси и анализи на популярната култура.
Димитър Кенаров е журналист, известен с публикациите си в сериозни американски издания като списанията Esquire, The Nation, Foreign Policy, Boston Review, The International Herald Tribune, у нас — и с поезията си, а напоследък и като една от жертвите на полицейско насилие при антиправителствените протести миналото лято.
Текстът, чието заглавие може да се преведе като „Екстравагантното изобилие на Иво Димчев“ разказва за различните етапи през кариерата на артиста, от пърформансите до музиката и авторските песни, за неговите възгледи, и за парадоксалния начин, по който малките частни домашни концерти му донесоха голяма популярност. Но портретът е повече от разказ за Иво Димчев. Той е и разказ за България днес, с нейните проблеми и предимства, защото не всичко е проблеми.
Преди около година кратък документален филм за Иво Димчев на Кристина Николова, българка живееща от 15 години в Ню Йорк, предизвика Дейвид Линч, режисьорът на “Мълхоланд Драйв” и “Туин Пийкс” да напише писмо на авторката, силно впечатлен от обекта на филма ѝ.
