С първа по рода си изложба в Париж България ще представи свои артисти, спадащи към едно от най-интересните течения в световното изкуство – арт брут, което се твори от самоуки автори, работещи извън утвърдената художествена сцена.
„Outside the box/Извън рамката“ се открива на 16 септември в по инициатива на Българския културен институт в Париж в неговата галерия и в партньорство с Art brut fair – най-голямото изложение за този вид изкуство в Париж и Ню Йорк, което се провежда от 15 до 18 септември.
До момента България е единствената европейска страна, която не беше представена в тази сфера, необичайна и за българската публика. Информация за наши съвременни арт брут артисти липсва, поради което те остават напълно непознати в тези международни среди, коментира директорът на БКИ в Париж Десислава Бинева.
След Франция изложбата ще бъде показана и пред българската публика през януари 2023 г. в галерия DOZA на ул. „Цар Самуил“ 52 в София.
Терминът art brut (ар брут, фр.) – неподправено, сурово изкуство, е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 г., за да определи изкуството, създадено извън границите на официалната култура, на игнорираните, на лудите. Използва се и английският му еквивалент outsider art (изкуството на аутсайдерите). Днес и двете понятия обозначават изкуство на артисти без академично художествено образование, самоуки, непознати за масовата галерийната сцена и изява, от изолирани социални групи, понякога артисти, страдащи от психични заболявания.
Експозицията ще покаже над 70 нестандартни и изключително провокативни картини, скулптури и дърворезби на наши самоуки артисти, създадени по-скоро като личен импулс, извън контекста и средата на художествени институции. В тях въображението оставя предразсъдъците настрана и епитети като „скандален“, „ексцентричен“ или „луд“ са неуместни. Ето кои са те.
Доскоро достъпни само за близките му, колажите и асамблажите на Русчо Тихов (1947-2017) са като реконструкции на останки и ненужни парчета от разпаднали се светове – визуално шумни, без всякаква претенция и артистична суета. Експериментира с образи и символи, религиозни мотиви, голота.
Познат с артистичните си превъплъщения в танца, театъра и музиката, Иво Димчев започва да рисува спонтанно, вдъхновен от 3 големи картона, изхвърлени пред плод и зеленчук в Брюксел. Не използва четки, рисува с голи ръце и акрилни бои, а еротиката е абсолютно автентично присъствие в картините му. Част от работите си той унищожава или трансформира в нови.
Силни, стилизирани образи, рисувани в контур и ярки цветове, са специфични в картините на познатия като поет и писател Росен Карамфилов (син на рано отишлия си художник Кольо Карамфилов). Въпреки трудностите на израстването, физическата болка, церебралната парализа по рождение и депресивните състояния, никога не употребява диагнозата като параван на страдание, прави я своя сила.
След заминаването си в Англия Борислава Марчева прекъсва обучението си поради диагностицирано психическо заболяване. Рисуването е част от лечението й и постоянно занимание към днешна дата. Създава чудни светове, в картините й заживяват животни, приказни герои, причудливи същества разказват фантастични истории. Работи в дома си, който е единствената й галерия. Картините виждат само най-близките хора от семейството й.
Смайващи с маниакалната прецизност във всеки детайл, като излезли герои от фантастичен филм, са маските на чудовища и митични същества на Мартин Рангелов. Готвач в ресторант в София, той твори в дома си, с восък и полимерна глина, без предварителни скици, не умее дори да рисува.
След 4 неуспешни опита да бъде приет в Художествената Академия в София, Алексей Алексиев се дипломира като инженер-химик, а днес е дърворезбарят, който съживява изсъхнали дървета в софийските паркове. Изключително нестандартни, малко от тях са съхранени, унищожени са от разграбване и влияние на метеорологичните условия в годините. Не по-малко впечатляващи са и изящните му миниатюри от дърво. Фини, чупливи, прецизни до най-малкия детайл, вплели лица, образи на хора и животни, насекоми, птици, мистични същества, библейски герои…
Денис Попов е един от малкото в света и единственият в България незрящ скулптор. Отказват му да учи в Националната художествена академия поради действаща наредба, която не позволява прием на незрящи. Днес е студент в НБУ, воден от огромното си желание да компенсира липсата на зрение с редовни занимания със скулптура. Това безспорно го извежда от категорията арт брут артист, но участието му в изложбата е жест към необикновената му история и необичайната му работа като творец.
Изложбата ще покаже и колекция от рисунки на пациенти от архива на психиатричната болница в с . Церова Кория, партньор на събитието. Изключително интересни, различни като стил, техника и изображения, визуално смели, комбиниращи пространство и лица, показващи изкуството като емоционална и терапевтична сила.
