Двама съпрузи правят дисекция на своя брак в 5 часа сутринта – продължават разговор, който очевидно е започнал преди часове. Но е фатално закъснял след 7-годишно съжителство с натрупани компромиси. Семейството току-що е изплатило кредит и мъжът отваря дума за дете, тя попарва ентусиазма му с напомняне, че вече е на 40 и е трябвало да помисли за това, когато е била на 33… Всеки обвинява другия в егоизъм и отчуждение, диалогът е динамичен, остър и безмилостен, изпъстрен с цветисти руски псувни, изречени най-вече от женски устни. Между Барбара и Вернер, подобно на слънчевата линия, която отделя онова, което обичаме у другия, от онова, което не понасяме, лежи елемент от концептуалната сценография на представлението: люлка-пейка, която се накланя към някой от партньорите според силата на натиска. Равновесието навярно е непостижимо, ала всеки, залитайки, може би ще се опита да премине разстоянието до другия. Един дъх разстояние, но понякога то е непосилно за преодоляване. Почти като във великолепната пиеса на Уилям Гибсън „Двама на люлката“, но понеже това е Иван Вирипаев, нежността и сантиментът са надвити от иронията.
Тази версия на вечната схватка между мъжете от Марс и жените от Венера се случва в спектакъла „Слънчева линия“ на независимата продуцентска компания KatlZ Riga от Латвия – първото международно гостуване на сцената на най-младото театрално пространство в София, Yalta Art Room. Режисьор на спектакъла по пиесата на един от най-играните по света съвременни руски драматурзи, е Евгения Шерменьова, поставяла в МХАТ и Център „Майерхолд“ в Москва. През 2015 г. тя напуска Русия заради различията си с официалната политика на властта там и се премества в Латвия.
В ролите на Вернер и Барбара (космополитно звучащи имена, които могат да позиционират сцените от един семеен живот – техния, буквално навсякъде) са двама завладяващи актьори. Той, Андрис Булис от театър Dailes в Рига, е работил и с Александър Морфов в негови проекти в латвийската столица. Неговият герой е по-сговорчив и като че някак несъзнаващ какво всъщност се случва в двойката и я влече към разпад. Тя, актрисата Мария Данилюк, е започнала своята кариера в Руския театър „Михаил Чехов“ в Рига и се е снимала в множество руски филмови продукции. Нейната Барбара е решена на промяна: напориста е и язвителна, обаче не губи нито за миг способността да се владее като добре възпитана дама – дори когато ругае… Кой ще трябва да си стегне багажа и кой ще бъде показно (из)хвърлен, ще се осъществи ли качествен скок в съжителството, или всеки ще напусне любовната пустиня и ще поеме по своя път? Ден след гостуването в столицата екипът на „Слънчева линия“ постави семейния казус на Б. и В. и пред зрителите на Фестивала на малките форми и международния фестивал NETА във Враца.
Драматургът и режисьор Иван Вирипаев (набор 1974-та), наричан понякога „сибирския Чехов“ (роден е в северния град Иркутск), е добре познат на българската публика. У нас са поставяни, „Кислород“, „Археология на сънуването“, „Танцът Делхи“ (режисьор Галин Стоев), „Битие 2“ (Николай Ламбрев), „Валентинов ден“, „Пияните“ (с режисьор Явор Гърдев). „Пияните“ в МГТ „Зад канала“ и „Илюзии“ под режисурата на Младен Алексиев в театър „Азарян“ се играят и в момента. Авторът е представен на различни сцени в Полша, Германия, Чехия, Франция, Великобритания, Канада.
През март, когато Вирипаев публикува писмо срещу войната в Украйна, неговите спектакли бяха свалени от репертоара на руските театри.
