Някой беше казал, че един куп беди в живота идват от хората, които не оставят нещата такива, каквито са. Сега няма да спорим, че точно такива личности дърпат света напред, но първият вариант важи с пълна сила за героя от ранната пиеса на каталунеца Жорди Галсеран „Дакота“ (1996). Тя е добре позната на българската публика: пръв преди петнайсетина години й я представи режисьорът Стилиян Петров в Театрална работилница „Сфумато“; по-късно Владимир Пенев я постави с тогавашната хитова формация на „Трите мечки“ – Захари Бахаров, Владо Карамазов и Юлиан Вергов, подкрепена с ярката индивидуалност на актрисата Александра Василева. Сега с текста се съизмерва актьорът Петър Петров-Перо в своя режисьорски дебют в Yalta Art Room.
Докато при Владо Пенев сюжетът, забъркващ озадачаващ микс между реалност и фантасмагорични съновидения, беше интерпретиран по-скоро под комедиен, игрови ключ, при Перо черната комедия добива характеристики на смразяващ трилър-мистерия – нещо като „Туин Пийкс“, както казва самият той. Атмосферата като във филм на Дейвид Линч като магически облак приютява историята, която се развива с логиката на кошмар. Режисьорът я постига с полумрака на сцената, с червените накъсани светлини, с тревожната музика на Добромир Кисьов, които непрекъснато подсещат колко мимолетно и чупливо може да е човешкото щастие или деликатното равновесие на нормалността. Във всеки един момент зрителят очаква да се случи нещо злокобно, а така е и с главния герой.
Той – Иполит (Веселин Петров, „Аскеер 2018“ за изгряваща звезда), е преуспяващ млад мъж, с добра професия и любяща съпруга (Майа Тинкова). Когато обаче претърпява катастрофа с мотор, се сблъсква с различни овластени субекти (Нено Койнарски), а в главата му се отключва неподозирана дарба да предсказва бъдещи събития – зловещи естествено. Когато първото предзнаменование се сбъдва, Иполит вече няма спирка в прогнозите. Само че сънищата му подават най-различни сигнали – след кой от тях да тръгне?! Да набележи посоката му помага досаден ортодонт-протезист (Боян Петров), който се е озовал при него, зъболекаря, просто за да му предложи стоката си. Тръгвайки по грешната следа, Иполит лека-полека разрушава и себе си, и семейството си, предизвиквайки онова, от което сякаш най-много се е страхувал. Почти като в един роман на Ален Роб-Грийе, в който персонажът тръгва по дирите на мистериозно убийство, но се оказва, че то още не се е случило, а усърдието и обстоятелствата ще направят така, че именно той да го извърши…
В спектакъла „Дакота“ на младия Петър Петров-Перо като в криво огледало се отразяват обсесиите на модерния човек, вглеждащ се в себе си до степен на маниакалност, при което да не разчетеш вярно сигналите, които Вселената ти дава, е реална опасност. Отразяват се и някои от откритите рани на днешния свят, заложени като информация, или по-скоро „провидени“ в текста на Галсеран: тероризмът, превъртелите масови убийци, мигрантската криза, ксенофобията, общественото лицемерие, отчуждението. Колкото и страшни да са те, представлението ги интерпретира с намигване и хумор, които правят непосилната тежест на битието поносима.
Сценографията на спектакъла е на Никола Колев. Очаквайте следващите представления на 16 юни и след това – през новия сезон.
Петър Петров-Перо е познат на публиката като актьор от моноспектакъла „Морфин“, постановките „Приказка за мъртвата царкиня“, „Арт“, филма „Шекспир като улично куче“, сериалите „Братя“ и „Пътят на честта“. Той е на 30 години. Завършил е актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Иван Добчев в НАТФИЗ, а в момента подготвя магистратура на тема „История и съвременност на философията“ в Софийския университет.
