Български изпълнители и музиканти, преминали зенита си, сред които Йорданка Христова, Милена Славова, Силвия Кацарова, дует "Ритон", Васил Гюров, DJ Диян Соло, Люси Иларионов, се отзоваха с ентусиазъм на поканата на "Възраждане" за среща в парламента, съобщава БТА. Пишман националистическата и проруска партия преди два дни лансира в НС идеята на партията за квота от 50 процента българска музика в ефира на БНР и БНТ, като 10 процента да е нова.
Популистката дъвка е на практика съживяване на много стара тема, която периодично излиза на дневен ред след края на социализма (когато ограничението на вносна продукция раждане "изпълнение на квоти" по принуда). Предишното предложение по тази тема в парламента също принадлежеше на националистическа партия - ВМРО, но беше прието радушно и от тогавашния министър на културата Боил Банов. През октомври 2020 г. обаче КЗК постанови, че такива квоти не може да има, защото нарушават правото на конкуренция, заложено в Закона за радиото и телевизията. Вероятно затова сега Костадинов се опитва да финтира това решение, заобикаляйки частните радиостанции (които са най-вокалните противници на квотите, макар че сред тях има и такива, излъчващи само и единствено българска музика) и опитвайки се наложи процентите само в обществения ефир - БНТ и БНР. Сякаш не ни стигат глупостите на Волгин!
А сега - за срещата. На нея не беше постигнато съгласие по базови въпроси, като например каква е дефиницията на "българска музика" - дали това означава авторите да са българи или да се пее само на български език. Чуха се обаче гласове и за по-висок процент българска музика в ефира на обществените медии, отколкото предлага "Възраждане" - 70 и дори 100 процента.
Йорданка Христова каза, че много държи, когато някой дойде в България, да се почувства в България, дали ще е с фолклорната музика или с шопската салата. Във Франция всичко е на френски, допълни тя. (Но не уточни дали ще има квота за шопска салата срещу "Цезар" в менютата на ресторантите.)
Здравко от дует "Ритон" отбеляза, че от България изтичат милиони всяка година за чужди изпълнители вместо да се инвестира в нашата култура, което, по думите му, е кощунство. Според поп изпълнителя квотата за българска музика трябва да се отнася за песни, чиито автори са българи и е на български език.
Силвия Кацарова коментира, че по времето на социализма, за една година е взимала пари за една "Лада" от отчисления (от излъчване на песни), а сега за една година - 200-300 лева. Тя отбеляза, че българските изпълнители са разединени също като българския народ.
Според Васил Гюров е дошъл моментът за тази законова промяна. Той посочи, че процентът на българска музика в ефира е паднал до около 15 спрямо 85 процента чужда музика в момента. За него най-точният критерий за българска музика е такава, създадена от българи. Като пеят на английски, парите ще останат пак тук, посочи Гюров и изрази опасения, че иначе много музиканти няма да подкрепят идеята.
DJ Диян Соло от Deep Zone Project предложи от квотата от 50 процента българска музика, пет процента да е изпълнена на чужд език. Запиши си песен и на китайски, но в България ще звучи на български език, репликира го Здравко от "Ритон". Барабанистът Пейо Пеев също подкрепи подобна промяна в Закона за радиото и телевизията за 50 процента българска музика. Той обаче посочи, че два други законопроекта - на БСП и на ВМРО, не са успели.
Квоти за национална музика има в няколко европейски държави, като обаче в някои от тях тя е скромните 15%. Все пак повечето разчитат на принципа на конкуренцията: ако се създава качествена музика, слушателите я търсят и се промотира професионално, тя ще звучи в ефира.
А ето и два предишни коментара на "Сега" по темата - един сериозен и един хумористичен (понеже "Възраждане" не са измислили топлата вода).
