Най-сетне е ясно какво е пречило досега на българската култура - чуждата култура. Нашата култура, която носи калпак (или каскет) винаги е била потискана от култури с цилиндри или бомбета, които напират да ѝ дават акъл и да я подреждат в световните си музеи до култури с фесове. Сега като открихме проблема, вече можем да предложим и мерките за излизане от кризата, които в скоро време би трябвало да доведат до тотален разцвет и пълна доминация на най-старата култура в света - българската.
Както всичко гениално и тук решението е просто. Необходима е само една мярка и тя вече е била прилагана с голям успех по времето преди 1989 г., а ето, че Музикаутор отново се сетиха за нея. Идеята да се въведат квоти за българска музика в ефира, разбира се, е чудесна. По времето, когато квотите решаваха и разрешаваха музикалните ни предпочитания, българската музика бе наистина най-слушаната в ефира (докато вражеските радиостанции се заглушаваха успешно).
Квотите имаха толкова траен ефект, че и досега, 30 години по-късно, голяма част от певците, които до 1989 г. пълнеха ефира, концертните зали и музикалните магазини, продължават да се радват на най-висока популярност. Остатъчният ефекет на квотите се оказа много силен и на практика удължи засега безкрайно „срока на годност“ на всеки творец, който го е изпитал - от „Сигнал“ и Орлин Горанов до Петя Буюклиева и Лили Иванова. Но повторното им въвеждане в стария им вид не е достатъчно.
Този път трябва да се подходи много по-решително и категорично с безмилостна атака по всички културни фронтове, а не само на музикалния. Нима положението в другите изкуства, литературата (и футбола) е по-добро? Като начало за постигане на по-бързи резултати, можем да въведем програма с работно заглавие „100 х 100“ - което ще означава 100% българска музика и български артисти по 100% от българските медии - ефирни, интернет и печатни, концертни зали (и стадиони). Защо са ни чужди филми, когато можем да си правим свои? В програмата „100 х 100“ е големият шанс на българското кино най-сетне да оглави българската кинокласация, което ще се случи почти сигурно, ако разпространителите спрат да внасят чужди заглавия.
Ако се съмнявате, вижте как работят театрите - в тях играят 99% български артисти и те (театрите, не толкова артистите) са пълни. Ако и пиесите, които играят са само български, сигурно ще се наложи да пускат и правостояща публика. Същото трябва да се случи и с литературата. Издателствата ще издават и книжарниците ще продават само български книги от български автори. Време е така, както негодуваме срещу вноса на турски домати и гръцки мандарини, да възнегодуваме и срещу чуждата литература. Защо ни е, щом си имаме своя? Израснали сме с „Под игото“ и „История славянобългарска“ и нямаме никаква нужда от „Приключенията на Робинзон Крузо“ (нашите приключения са на остров Белене и остров Болшевик).
С програмата „100 х 100“ населението ще се сближи с родната си култура и ще се окултури, а липсата от чужди влияния ще обългари допълнително културните ни дейци. Накрая, когато програмата обхване и учебниците по история, ще изчезнат всички спорни въпроси между България и другите държави, защото в учебниците няма да има нищо чуждопоклонско, а само чисто български исторически епизоди без чуждо участие. Историята ще стане доста загадъчна дисциплина, но пък паметниците на освободители и окупатори нито ще ни дразнят, нито ще ни радват, понеже никой няма да знае защо са там.
И ще настане такъв живот, че всички ще станем едни пеперуди в националния стомах.
