След изложби в Ню Йорк и София и на други места по света, картини на Хубен Черкелов стигнаха и до Габрово. За разлика от класиците на българската живопис - някои от тях са влюбени в природата, други се вълнуват повече от женската красота, трети възпяваха българското село, класовата борба и индустриалицацията… Хубен Черкелов има по-други интереси.
Музеят на хумора и сатирата в Габрово е най-подходящото място за неговата изложба, наречена
„Защо така сериозно?“
Защото Хубен рисува пари, а габровци са известни с две неща - чувство за хумор и пословична пестеливост, които при тях са се слели в едно - хумористична пестеливост. Освен това имат и Музей на хумора и сатирата, който е същевременно и галерия за съвременно изкуство.
Хубен прави съвременно изкуство, в което хуморът е присъствал винаги (вижте манифеста на XXL) като реакция на дивия посткомунизъм, а парите се появиха в картините му преди двайсетина години в Америка, като резултат от загниващия капитализъм. Всички знаят, че в изкуството може да има много пари. Хубен Черкелов ни показа, че и обратното е вярно - в парите може да има много изкуство. Те са неговият неизчерпаем източник на вдъхновение, защото са пълни с неустоими творчески предизвикателства и съблазни — пейзажи и портрети, владетели и светци, жанрови сцени и митология, пълководци и гроздоберачки, тайнствени символи и красива орнаментика, холографски ефекти и защитни технологии, секс и власт…
Освен всичко друго, в парите има и пари
А те могат да превърнат в арт любители хора, които никога не са имали такива интереси. Мнозина биха подминали с пълно безразличие изложба на Иван Милев. Но дори и тези, които никога не са чували името му, се радват като деца, когато видят образа му, нищо че е върху най-дребната банкнота - тази от 5 лв. Да не говорим колко важен беше Захари Зограф, преди правителството на Жан Виденов да го обезцени напълно - и колко важен си остава за целия свят Бенджамин Франклин.
Заглавието на изложбата идва от една реплика на Жокера - комиксовият антагонист на супергероя Батман, в сцена от филма „Черният рицар“. С думите „Защо така сериозно?” (и един нож в ръка) баща му поставя вечна усмивка на иначе тъжното му лице. Жокера развива и силен, но не консуматорски, а творчески интерес към парите. В една чисто концептуална художествена акция той хвърляше фалшиви банкноти със собствения си образ върху тълпата по улиците на Готъм. В друг зрелищен "пърформанс" във филма изгори публично колосално количество пари, откраднати от банка.
Бенджамин Франклин, човекът от портрета на 100-доларовата банкнота, е един от героите в изложбата. Преди да го покаже на габровци, Хубен е направил с лицето на един от бащите на американската нация това, които бащата на Жокера е направил на сина си. Но е накарал държавника да се усмихне не с нож, а с четка.
След като с арт групата ХХL Черкелов премина през различни експерименти, в които рисуването не беше задължително (за една изложба в София дори прилъга няколко бели мишки да му свършат тази работа, като сложи боя в храната им и ги изпрати да се разхождат върху грундирано платно) в началото на третото хилядолетие той сякаш…
Едновременно с откриването на Америка и парите - преоткри и рисуването
В ранната си „парична“ живопис Черкелов често работи с маслени бои и плътно импасто. Такава тук е „Десетдоларова банкнота“, рисувана през 2007. На тази банкнота от 1869 г. има изображение на орел, което при обръщането ѝ се преобразява в магарешка глава; посетителят на изложбата може да я завърти и да открие и двата образа. Живите цветове на творбата създават безброй нюанси, потоци от цвят и внезапни контрасти, според позицията и движениета пред платното.
По-късно художникът започва да използва трансфер на фолио и акрил. Ярки, живи и изпълнени с енергия като проблясващите холограмни ленти, които се срещат и в нашите банкноти, тези платна са доста различни, но притежават визуален драматизъм и цветова енергия. Без значение под какъв ъгъл се опитва да ги види, зрителят никога не може да е сигурен, че е видял всички постоянно променящи се с движенията му изображения.
Изложбата включва четири серии творби, използващи за основа парите. Те са посветени на Бенджамин Франклин, Марк Твен, Сервантес и героя му Дон Кихот. Включени са и няколко пластики, една от които с образа на Дарт Вейдър. Злодеят от „Междузвездни войни“ се поява изненадващо на монети от Нова Зеландия, за да възхищава едни и да плаши други купувачи и продавачи.
