"Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството" - така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска описва първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. За съжаление, като при десетки други примери, творчеството на Екатерина Карамихайлова остава слабо познато на публиката и все още ненамерило свои изследователи. Въпреки че става дума за жена, която е част от една значима фамилна история, без чието присъствие и дела разказът за развитието на страната ни би бил непълен. Въпреки че става дума за художествено наследство, което не само, че "със своята живописна култура, чувствителност и техника влияе значително върху развитието на българската живопис", но и по-важното - със своите качества, то "ни дава лице", с което да се явим както пред Европа, така и пред света, пишат организаторите на изложбата "... И продължавах да рисувам сама".
Тя е посветена на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова (1875 - 1961) и може да се види до 17 август в Художествена галерия - Казанлък. Куратори са Пламен В. Петров и Рамона Димова, които посвещават сбирката на изкуствоведа и техен учител доц. д-р Ружа Маринска (1944 -2022).
Името Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в научни и критически публикации на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова - Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева. Това обаче се оказва недостатъчно - житейският и творческият ѝ път задават множество въпроси, които не са намерили своите отговори. Сред тях е дори годината на раждане на художничката, която според утвърдения разказ е 1875 г., но има поне два документа, които ни препращат към 1877 г. Когато към това добавим незнанието ни за годините на обучение на Елена Карамихайлова във Виена и Мюнхен, които според различни автори варират от 1895 до 1910 г., както и разпръснатото ѝ творчество, а навярно част от него и изгубено безвъзвратно, възстановяването на разказа за личността и наследството ѝ се превръща в сложна и трудоемка изследователска задача, моментните резултати от която са побрани именно в настоящата изложба.
Елена Карамихайлова Янева е една от първите жени художнички в Следосвобожденска България. Родена е в Шумен в семейството на известен търговец. Неин брат е известният хирург Иван Карамихайлов, а племенницата ѝ Елисавета Карамихайлова е сред основоположниците на атомната физика у нас. Елена завършва американския Робърт колеж в Цариград през 1895 г., а по-късно заминава за Мюнхен, за да учи живопис в Академията за изобразителни изкуства - последователно при проф. Хайнрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в периода, когато тя е в Германия, водещата тенденция в западното изобразително изкуство е експресионизмът, българката твори в считания вече за отживелица импресионизъм, който най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, голяма част от картините ѝ са нарисувани под открито небе. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, дълбокият психологизъм и интимност на портретите. Сред най-известните ѝ портрети от този период са на сестрите ѝ Райна и Елисавета, картините "Пред бала", "Пред огледалото", "Пред пианото", "Пролет", "Оптимизъм". Рисува и свой автопортрет с четка в ръка.
След завръщането си в България Карамихайлова става член на създаденото дружество "Съвременно изкуство" и участва в множество изложби в страната и чужбина. През 1914 г. се отправя към Франция, но началото на Първата световна война я спира край бреговете на Боденското езеро, където тя остава на шест седмици. Там създава една от най-известните си творби "Край езерото".
По време на войната нова тема навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова – темата за майчинството, пресъздадена в платна като "Българска мадона", "Майка", "Писмо от фронта", "Селянка от Земен". В продължение на дълги години художничкатао прекарва по няколко месеца годишно в село Земен и рисува там още много картини: "Деца от Земен", "Овчарки", "Из дефилето на Струма", "Две сестри". Създадената през 1955 г. художествена галерия в Шумен носи името на Елена Карамихайлова, която почива 6 години след това.
"…И продължавах да рисувам сама" е изложба-пътешествие. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството й. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката, от държавни и частни колекции, което я прави най-плътния визуален разказ, създаван досега за нея. Нещо повече, изложбата може да бъде мислена както опит за очертаване на целия ѝ артистичен път, творчески фокусирания, теми, развитие на стила, но и като предложение за разбиране на личността на художничката - нейният характер, тревоги, вълнения, разочарования, страхове и една тиха, обемаща като че ли цялото ѝ битие - самота, с която ще остане свързана до края на своя земен път. И огорчаващо - ще продължи да я следва и след смъртта ѝ, когато всичко онова, на което е отдала цялото си съществуване, ще остане неразказано.
Изложбата е съвместна инициатива на екипите на Художествена галерия - Казанлък и Художествена галерия "Елена Карамихайлова" - Шумен. Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и в сътрудничество с Националната галерия, Художествена галерия "Димитър Добрович" - Сливен, Художествена галерия "Станка Димитрова" - Кърджали, Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия - Пловдив, Градска художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна, Художествена галерия "Илия Бешков" - Плевен, Художествена галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик, Художествена галерия - Русе, Художествена галерия "Атанас Шаренков" - Хасково, Съюз на българските художници. В експозицията са включени и творби от частните колекции на Иван Бърнев - Буби, Аукционна къща "Енакор" и Галерия "Джуркови".
Към нея се подготвя печатно издание, чието представяне ще бъде част от съпътстващата образователна програма през май, юни и юли.
