Минусовите температури не попречиха на колеги, приятели и почитатели да изпратят в последния ѝ път Гинка Станчева. Поклонението пред голямата актриса, която почина на 90 г. в събота, бе в столичния храм "Света София". Траурната церемония приключи със спонтанни аплодисменти пред храма.
"Това, което най-вероятно младото поколение не знае, е, че това беше първата българска актриса, която изнесе българското кино извън пределите на България още 1957 г. на фестивала в Кан", каза пред журналисти актьорът и председател на САБ Христо Мутафчиев. По думите му дори това е достатъчно, за да й се поклоним до земята за това, което е направила и пътеката, която е прокарала в българския театър и българското кино, както и извън пределите на нашата страна". Мутафчиев ще запомни Гинка Станчева с това, че винаги е била усмихната и никак не ѝ се е слизало от сцената. "Много пъти е казвала "играе ми се, играе ми се, играе ми се" – това е болест при актьора", каза още той пред БГНЕС.
„Там, където съм играл с нея, бяха чудесни представления“, заяви пред журналисти театралният режисьор Стефан Мавродиев. Първата му среща с Гинка Станчева е била през 1972 г., когато тя и съпругът ѝ "са танцували луд рок".
До пандемията от COVID-19 актрисата играеше във формацията "Артисти със сребро в косите" към Съюза на артистите в България. "Това е най-прекрасният, топъл, светъл човек, когото познавам", заяви Емилия Цанкова, която си е партнирала с Гинка Станчева в проекта. "Тя, когато се качеше на сцената, изгубваше възраст, изчезваха всичките ѝ страдания. Голяма загуба за българския театър и за нас, приятелите", заключи Цанкова.
