Фосилизирани кости, открити във варовикова пещера в Израел, може да принадлежат на неизвестна досега изчезнала група хора, живели в земите на Източното Средиземноморие преди повече от 100 000 години.
Изследователите са открили костите заедно с каменни инструменти и останките от коне, елени лопатари и див вол по време на разкопки на праисторическия обект Нешер Рамла близо до град Рамла в централен Израел. Описани от един експерт като „голямо откритие“, вкаменените останки имат уникална комбинация от неандерталски и ранни човешки черти, която ги отличава от хомо сапиенс, живял в региона по същото време. Засега учените се въздържат да твърдят за нов вид, но вярват, че индивидите от Нешер Рамла може да са играли важна роля в човешката история.
Тъй като най-старите следи от неандерталци са открити в Европа, много учени са на мнение, че отдавна изгубените ни братовчеди произхождат единствено от този континент. Но последните проучвания поставят това под съмнение и подкрепят теорията за мистериозна, изчезнала група хора, която е оформила еволюцията на нашите роднини с надвиснали вежди.
Анатомията на костите от Нешер Рамла е по-примитивна от тази на съвременните неандерталци в Евразия и на Хомо сапиенс по Източното Средиземноморие, което кара изследователите да смятат, че Нешер Рамла Хомо може да е неоткриваемото досега звено, допринесло за еволюцията на неандерталците. „Заедно с други изследвания, това откритие опровергава простата история за съвременните хора, произлизащи от Африка и неандерталците, живеещи в Европа. Картината е много по-сложна”, казва д-р Йоси Зайднер от Еврейския университет в Йерусалим.
„Смятаме, че това, което намираме тук, са последните оцелели от популация, допринесла за развитието на неандерталците. И те са живеели заедно с Homo sapiens."
Анализът, базиран на частично запазен череп, челюстна кост и зъб, накара учените да допускат, че е възможно и други ранни човешки кости, намерени в региона, да са на индивиди от същата група, пише сп. Science.
Пещерата, в която са открити костите, е била запълнена с пръст в началото на разкопките. Но се смята, че в далечното минало там е имало извор, заради който са идвали животни, които от своя страна се привличали древните ловци.
Във втора статия в списанието изследователите описват следи от обработка на каменни оръдия, открити до човешките и животински кости, на възраст между 120 000 и 140 000 години. Техниките за изработване на инструментите, използвани от хората на Нешер Рамла, преди са били известни само сред неандерталците и Хомо сапиенс.
В придружаващ коментар, публикуван заедно с документите, проф. Марта Миразон Лар, палеоантрополог от университета в Кеймбридж, казва, че ранните съвременни хора са присъствали в Леванта преди около 100 000 до 130 000 години. „Тълкуването на вкаменелостите и каменните сечива от Нешер Рамла ще срещне различни реакции сред палеоантрополозите. Независимо от това, възрастта на находките, несъответстващите морфологични и археологически сходства и местоположението на обекта на кръстопътя между Африка и Евразия правят това откритие много значимо", казва тя.
