В прехода на съвременното общество към „култура на участието“ (Дженкинс, 2006) и във време на дигитална революция, предоставяща неограничен достъп до информация и променяща изцяло нашата представа за свързаност, културните институции в световен мащаб са изправени пред решаваща дилема: да намерят начини за интегриране на новите технологии, за да бъдат в крак с тези тенденции, или да се придържат към „старите си оръжия“ и традиционни подходи, изправяйки се пред риска да се превърнат в реликви от миналото. Тази теза е формулирана от доктора по история на изкуството Стела Анастасаки, чиято област на изследване е използването на мобилните технологи в музеите в Гърция, но се явява валидна за всички сфери на културата и изкуството.
Дилемата е особено и болезнено актуална днес,
когато „живата култура“ е поставена под пълна карантина
Особено тежка е ситуацията за пролетните и летните фестивали, чието годишно провеждане ги поставя в друга, не по-малко сложна дилема. Първият вариант пред тях е да направят невъзможното, като отложат изданието си за по-късен период на годината, (решение, което мнозина определят като чиста проба оптимизъм) с надеждата да минимизират претърпените и бъдещи загуби. Не е за подценяване обаче рискът от твърде висока конкуренция през есента, което би довело до самоизяждане в рамките на индустрията. Така в абсолютна необходимост се превръщат тясното сътрудничество между водещи фигури и организации и феърплеят (титанично предизвикателство за нашите ширини).
Вторият, още по-неприятен сценарий, е те да зачеркнат 2020-а в своя календар и да започнат също толкова оптимистична (защото вече нищо не изглежда сигурно) подготовка за 2021 г. Освен че е съпроводена с огромни загуби, нулевата година подлага на сериозен тест всички функциониращи до момента партньорства и предполага висока степен на доверие и лоялност от страна на потребителите.
И ако заподозрем, че големите фестивали имат ресурси да поемат неочаквания удар и, макар и тежко ранени, да намерят начин да се справят, то повечето средни и по-малки форуми са твърде зависими от ежегодните приходи от билети и спонсорства, за да продължат да съществуват. Много от тях разчитат именно на тези средства, за да финансират целогодишната си подготовка и основен екип. Което означава, че ако не получат компенсации за направените разходи, са изправени пред фалит.
Какво се случи досега
Щастливци се оказаха карнавалитe в Рио и във Венеция, които заради своето традиционно провеждане през февруари имаха огромен късмет. Два световни празника с характерен облик, предлагащи незабравимо преживяване и забавление на своите посетители, но едновременно с това съхраняващи културата и традициите на своите места, събиращи заедно стари и млади, бедни и богати, представители на „висока“ и „ниска“ култура. Ако пандемията продължи неочаквано дълго или се възпроизведе заради вероятно цикличния си характер, тези и още събития ще трябва да търсят алтернативни подходи през 2021 г.
Не толкова позитивна е ситуацията например в тазгодишните европейски столици на културата - крайбрежните градове Голуей в Ирландия и Риека в Хърватия. Бедите за първия започнаха още с отменената церемония през февруари заради бурята „Киара“. А сега и двете „столици“ очакват в неизвестност по-добро време за реализация на своите мащабни програми.
Някои от големите музикални фестивали в света – виенският Donauinselfest, американският Summerfest, испанският Primavera Sound – бяха отложени за края на лятото; други – мароканският Мавазин: Ритмите на света, британският Glastonbury, белгийският Tomorrowland – са изцяло отменени. Сръбският Exit (09-12.07.), който също е сред водещите музикални събития в Европа, засега изглежда непокътнат, като междувременно предлага на феновете си видео с най-добрите изпълнения през годините всяка вечер от 20:20 местно време.
Киното изглежда в по-благоприятна позиция заради възможността фестивалите да се реализират поне частично онлайн. От тази възможност вече се възползва един от водещите форуми за документално кино в Европа – CPH:DOX, който запази шестте си състезателни програми, копродукционен пазар и талантска програма, осъществявайки ги онлайн. В момента тече още един от първите документални фестивали в света – швейцарският Visions du Réel – изцяло онлайн и с безплатен достъп до всички филми. Казвам „безплатно“ с необходимата уговорка, че то струва повече, отколкото можем да си представим.
Основаният от Робърт де Ниро фестивал Tribeca бе също отложен, но под мотото „Заедно – поотделно“ изненада приятно своята публика с инициативата Short Film a Day Keeps Anxiety Away, представяйки селекция от късометражни филми. Кинотворци в Берлин пък създадоха „Корона фестивал за късометражен филм“ - първия международен фестивал за късо кино в условия на пандемия и самоизолация – креативно предизвикателство със състезателен характер.
Разбира се, най-драматична и следена е съдбата на най-реномирания филмов фестивал в света – този в Кан. Само веднъж в 73-годишната си история той е бил възпрепятстван - през турбулентната 1968 г., когато група режисьори начело с Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и Клод Бери атакуват събитието от съпричастност към работническите и студентските движения, които обхващат страната, и принуждават организаторите да го отменят.
Настоящият директор Тиери Фремо заяви, че не е готов да лансира дигитално издание на събитието. Подобна е позицията и на главата на фестивала във Венеция Алберто Бербера. Двамата най-влиятелни фестивални директори в Европа настояват за традиционните си издания с аргумента, че кинорежисьорите създават своите филми, за да бъдат показани на голям екран и заслужено аплодирани от публиката.
„Изследване сред нашите сънародници показва, че фестивалът е ускорител на интереса към киното – при една трета от французите има по-голяма вероятност да гледат на кино даден филм, ако е бил награден в Кан“, споделя и дългогодишният артистичен директор (1978-2000), а по-късно и президент (2001-2014) на фестивала в Кан Жил Жакоб. Това далеч не важи само за френския пазар и пример е южнокорейският хит „Паразит“, който, след като отнесе „Златна палма“, триумфира на тазгодишните "Оскари", а междувременно постигна рекордните над 250 млн. долара боксофис в световен мащаб.
Между дигиталната и аналоговата реалност у нас
„Някои фестивали по света, а и у нас, приемат онлайн платформи, за да ги има. За мен кинофестивалите са място на срещи между публиката и създателите на филмите в тъмната зала, осветена от белия екран, на който се прожектират движещи се изображения. А след прожекцията има разговор с въпроси и отговори. Това е! Нищо не може да замени живия контакт и съпреживяване на хора, споделящи едно нещо в един момент на едно място - прекрасен филм. Дано това не се промени!“, споделя директорът на „София Филм Фест“ Стефан Китанов.
Друга е перспективата на артистичния директор на фестивала за документално кино „Master of Art” Найо Тицин, който обяви, че ще реализира събитието в две части – съкратено онлайн издание с над 25 заглавия в първоначално обявените дати през април и „аналогово“ издание през есента. Добрата новина е, че скромният абонамент от 10 лв. в платформата Neterra.TV+ вече бе закупен от над 600 зрители. „Невероятен жест и към хората извън София с онлайн излъчването на филмите, породено от ограниченията на пандемията. Искам да се надявам, че това би могло да продължи и при следващите издания на фестивала“, сподели ентусиазиран зрител в социалните мрежи.
Фестивалите да се превърнат в съдържание
„Защото това съдържание може да достигне до милиони хора“, казва Зале Шьонборн, основател на фестивала за експериментална музика Pickathon в Портланд, щата Орегон. „Интернет трябва да бъде път за устойчива доходност“, допълва той. През 2011 г. Зале и екипът му създават 10-годишна визия как да превърнат Pickathon в целогодишно дигитално събитие, като централната му част бъде предавана на живо, а допълнително съдържание се предлага през останалите месеци на „внимателно монтирани по-малки порции“. За тези допълнителни видеозаснемания организаторите планират и изграждат специални сцени, с които да предизвикат вниманието и фантазията на своите последователи в YouTube.
Той и колегите му смятат, че фестивалните куратори все по-често трябва да осигуряват преживяване отвъд живото събитие, което включва съдържание за домашно ползване, и така да създадат удобна възможност да разширят аудиториите си и включат публика в глобален мащаб. За да бъде ефективна тази практика, видеото трябва да е с достатъчно добро качество. Проучване показва, че 62% от потребителите са склонни да етикетират негативно брандове, предлагащи нискокачествено видеосъдържание. Все повече хора ползват малките екрани на своите смартфони и таблети, което създава нуждата и от допълнителна мобилна оптимизация и адаптивен дизайн.
„Излъчването на живо“ (livestreaming) също е все по-широко използван подход. Добрата новина е, че 30% от хората, които са гледали живо излъчване от събитие, има вероятност да го посетят физически през следващата година. Така моментният стрийминг се превръща в нещо повече от развлекателна функция за фенове – той е инвестиция.
Но ако се върнем към произхода на думата фестивал, ще си припомним, че това е празник, който хората преживяват заедно, в духовно единение. Как да се замени живият човешки контакт? Не може. Или ако трябва да цитираме големия Бертолучи (защото киното обединява в себе си всички изкуства): „Това, което новите технологии не могат да заменят, е, че в залата всички сънуват заедно, с отворени очи, един и същи сън – филма." Дано скоро отново да можем да сънуваме заедно.
