Казуо Ишигуро предупреждава: млади автори се самоцензурират от „страх“. Те прибягват до самоцензуриране, защото се притесняват от тролове и се опасяват да не станат жертви на „културата на отрицанието“. В ново интервю за Би Би Си носителят на Нобелова награда за литература от 2017 г., предупреди, че „атмосферата на страх“ пречи на някои писатели да пишат това, което искат: „Може би имат право да смятат, че кариерата им е крехка, а репутацията им още по-крехка и да не се осмеляват да рискуват".
Културата на отхвърляне (cancel culture) е широко разпространено явление в епохата на социалните медии, при което ревностни активисти потискат свободния обмен на мнения, призовавайки за бойкот и подвеждайки хората, че говорят неправилно. "Особено се страхувам за младото поколение писатели - каза Ишигуро, чиито произведения включват "Остатъкът от деня", "Неутешимите" и "Погребаният великан". - Хиляди анонимни активисти може да ви атакуват онлайн и да ви причинят неприятности. Намирам тази ситуация за опасна."
Коментарите му идват след поредица от спорове за свободата на словото и поредица писатели, станали жертви на „отхвърляне“ или изправяни пред заплахи работата им да бъде бойкотирана. Сред утвърдените имена, пострадали от cancel culture са Дж. К. Роулинг, Джули Бърчил и Джанин Къминс. Сър Казуо обаче, получил рицарско звание през 2019 г., не се притеснява за себе си. „Мисля, че съм в привилегировано и относително защитено положение, защото съм утвърден автор, на възраст съм и имам репутация. Но това може и да е илюзия.“
Пишете за всичко и за всеки
Ишигуро е особено несъгласен с концепцията за културната апроприация - идеята, че авторът няма морално право да описва персонажи от други расови, полови и културни групи и да им приписва своята визия за живота. "Разбира се, дискусията относно присвояването не възниква на празно място. Авторът трябва да е проучил това, за което пише, и да се отнася до своите герои достойно. Бих могъл да избягам от описването на това, което не разбирам. Но съм убеден, че човек може са разбере всичко с ума си“.
"От ранна възраст пиша от гледна точка на хора, които са различни от мен. Първият ми роман беше написан от името на жена", казва писателят, който е роден в Япония, но живее в Англия от 5-годишен. Ишигуро говори за „Блед изглед към хълмовете“, дебютния му роман, публикуван през 1982 г. Той разказва историята на японка, която се опитва да се справи със самоубийството на дъщеря си.
Роботите идат
Интервюто е по повод новия му роман „Клара и слънцето“. Той разказва историята на робот със слънчеви батерии, който изглежда, движи се и се държи като човек, и неговото приятелство с едно малко момиче. Действието се развива в неопределено бъдеще, роботите са толкова обикновени, колкото велосипедите, а генното инженерство е норма. "Не бих определил романа като фантастика", казва сър Казуо. „Всъщност не съм си измислял много. Не съм написал една от онези истории за някакъв коварен, зловещ робот, който превзема света“.
Според него изкуственият интелект "ще донесе огромни ползи". Въпреки това призна, че има и известни резерви. „Мисля, че моментът, в който някоя програма напише роман, който може да ме разплаче, ще сме преминали забележителна граница."
„А скоро след това ще може и да провежда политически кампании, много по-ефективни, отколкото са прави досега. "И всъщност ИИ може да излезе със следващата голяма идея, идея като комунизма, нацизма или капитализма... Тогава вече ще е много трудно за хората да контролират ситуацията. А аз ще остана без работа“, каза Ишигуро. Но „дотогава ще има много по-големи проблеми, за които да се притеснявате“.
