Писателката Яна Язова (псевдоним на Люба Ганчева), чието перо бе прекършено от социалистическия реализъм, умира в самота и при неизяснени обстоятелства през 1974 г. Романът й "Левски" за пръв път излезе в края на 80-те, а едва след промените се заговори повече за талантливата българска писателка, муза на Александър Балабанов, за нейната трагична съдба и за творчеството й. Макар част от архива й да е завинаги изгубен (не без съдействието на СБП и Николай Хайтов), днес можем да четем романите й "Левски", "Бенковски", "Шипка", "Голямо и малко" и "Война".
Именно последният разпали истинска литературна война между дългогодишния изследовател на творчеството й Петър Величков, близкото до него издателство "Изток-Запад" и издателство "Българска история", които през миналата седмица пуснаха на пазара ново издание на романа "Война".
Обичайната законова практика в случай на починал автор без наследници (каквато е Язова) е авторските права да преминават към държавата - в лицето на Министерството на културата - и тя да се разпорежда с тях до изтичането на 70 години от смъртта на писателя. Също както всички останали романи на Яна Язова обаче, и "Война" не е отпечатван, докато тя е жива. Той излиза за пръв път благодарение на литературните изследвания на Петър Величков, който разчита ръкописа в Държавния архив и го издава през 2003 г. в томчето на "Изток-Запад" "Соления залив" (включващо и романа "Голямо и малко").
Мнението на огорчения изследовател е, че "Българска история" са се отнесли "пиратски" към творбата на Язова. Според него някои детайли в тяхното ново издание се разминават с оригиналния ръкопис, а също така в него липсва последната глава на "Война"..
От своя страна собственикът на изд. "Изток-Запад" Любен Козарев вече е сезирал Министерство на културата относно предполагаемото нарушение на авторски права. Той е убеден, че първият изследовател, разчел романа, трябва задължително да бъде трета страна при всички договори за правата върху него. Подкрепя го и адвокатът преводач Петър Хаджийски, съставил писмото до МК. Шефът на дирекция „Авторско право“ в Министерството Мехти Меликов потвърди, че такъв сигнал е получен и експертите на ведомството тепърва ще проучват казуса.
Веднага след това с позиция излязоха и от "Българска история". Ето част от техните аргументи, формулирани в писмо, което на свой ред ще бъде изпратено до Министерство на културата и Асоциация "Българска книга" (където и двете издателства членуват):
"1. На първо място искаме да сме категорични и ясни по темата – за издаването на романа „Война“ Българска история не е ползвала разчет и/или редакция на г-н Петър Величков. Преди да издадем това произведение, ние от „Българска история“ сключихме договор (и платихме съответната сума), с който получихме изключителни права за изданието от единствения носител на авторските права върху него в момента – българската държава в лицето на Министерство на културата.
1.1. Безспорен факт е, че романът „Война“ е плод на творчеството на българската авторка Люба Ганчева, известна под псевдонима „Яна Язова“. Произведението е завършено в ръкопис от авторката през 1946-та година, но по една или друга причина остава неиздадено до смъртта ѝ през 1974 г.
1.2. Съгласно чл.5 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), автор е физическото лице, в резултат на чието творчество е създадено произведението. В случая това е Яна Язова, която е била и носител на авторските права върху романа „Война“ до смъртта си през 1974 г.
1.3. След смъртта на всеки автор, неговите права се наследяват от неговите наследници и съществуват още 70 години, преди да се изчерпят (чл. 27, ал.1 и чл.32 от ЗАПСП). Яна Язова няма живи наследници към днешна дата и при такова положение, законът казва, че авторските й права се наследяват от държавата и се упражняват от Министерство на културата (чл.33 ЗАПСП).
1.4. Така че ние сме действали напълно правилно и законосъобразно като сме сключили договор с единственият носител на авторските права върху романа „Война“ – Министерство на културата.
...
2. От друга страна, претенциите на г-н Величков са неоснователни. От неговата изследователска и редакторска дейност не следва да са възникнали авторски, сродни на авторските или други права, които да му позволяват да забрани повторно издание на книгата от „Българска история“ или да търси някакво обезщетение за това:
2.1. Ние не отричаме труда на г-н Величков като един от най-големите изследователи на Яна Язова, който е допринесъл много за публикуването и разпространението на нейни произведения. Включително не отричаме, че той е редактирал двата нейни романа в сборното произведение „Соления залив“, на издателство „Изток-Запад“. Това обаче не му дава право да разрешава или не издаването на романа „Война“.
2.2. Разчитането на ръкописа на Яна Язова от страна на г-н Величков не води до възникване на авторско или сродно право по българския закон. Нито за него, нито за неговите издатели:
2.2.1. Съгласно българското законодателство, за да възникне авторско право върху произведение е необходимо то да бъде плод на творчество.
2.2.2. При цялото ни уважение към труда на г-н Величков (тук обаче говорим с юридически, а не морални аргументи), разчитането на текст по естеството си е техническа дейност, която не е творческа. При нея от ръкописния вариант се създава версия, готова за печат."
Петър Величков лично потърси връзка със "Сега", за да коментира казуса. Той няма парични претенции към "Българска история", а съображенията му са изцяло морални и свързани с начина, по който се популяризира творчеството на Яна Язова. Вероятно няма да има и дело, както гласи първият му гневен пост в социалните мрежи.
В основата на днешния конфликт е фактът, че две години преди „Война“ да бъде публикувана от изд. „Изток-Запад“, през 2001 г. романът излиза под знака на издателство „Весела Люцканова“ - разчетен не от Петър Величков, а от Цвета Трифонова. Именно по нейните бележки и разчитания е изготвено и новото издание на „Българска история“. Ето обаче как Величков брани своя прочит още през 2003 г. - откъсът е от послеслова на "Соления залив", но аргументите му са същите и днес:
"Не смятах, че ще ми се удаде възможността да ги подготвя за печат. Бях първият, не само поръчал ги, но и разлистил ги още през 1984 г. – пръв след смъртта на авторката и след служителите на ЦДА, приели ръкописите на Яна Язова. По онова време нямаше никакъв шанс роман със сюжет, представящ в такъв план българската история от първата половина на ХХ век и описващ деветосептемврийските кланета през 1944 г., да бъде публикуван. А фактът, че съществува, можеше само да затрудни или дори осуети издаването на „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, осъществено от 1987 до 1989 г.
След 1989 г. в продължение на около две години ми се струпа тежко дело, наред с другите трудности, заведено срещу мен от наш писател, обвинен от цяла България, че е задигнал оригиналите на непубликуваните творби на Яна Язова. В тия смутни времена неочакван интерес към писателката, граничещ с възторг, прояви литературоведката Цвета Трифонова, известна с проучванията си върху Вапцаров дотогава. Тя бе решила да приготви за печат романа „Война“.
Не съм мислел, че имам монопол върху творчеството на Яна Язова. Но пък в края на краищата бих приел всяко предизвикателство от друг изследовател на нейното творчество, ако си е свършил работата както трябва. Одисеята на подготвения за печат ръкопис на „Война“ от Трифонова продължи шест години. Мина през дузина издателства, смутени, че им се предлага само втората част на неиздаден роман, докато накрая през 2000 г. „Война“ се появи на книжния пазар. Макар и спорна, тази редакция на „Война“ все пак не бива да се премълчава. Защото тя е красноречив пример как вместо да се изпишат вежди, се вадят очи...
Още при пръв поглед върху излезлия вече текст на „Война“ ме порази факта, че той гъмжи от печатни грешки. По-късно се оказа, че от романа липсват цели пасажи, изречения и думи, а текстът е разчетен небрежно. Дори човек има чувството, че е излязъл компютърният набор без корекция. Поради това се наложи да разчета (освен „Голямо и малко“) и наново „Война“, за да представя този важен за Яна Язова текст в автентичния му вид".
Петър Величков добави, че никъде в новото издание не е споменато името на вече покойната Цвета Трифонова, както и че не му е известно от "Българска история" да са търсили контакт или разрешение от нейната дъщеря, която живее в чужбина.
Както "Война" на изд. "Българска история", така и "Соления залив" на изд. "Изток-Запад" се намират в книжарниците и читателят може сам да се убеди кой крив, кой прав.
