До 16 февруари
Вълшебството на Коледа и Нова година се смени с прегръдката на снега и преди да потънем в студа, умората и тъгата по отминалите празници, в столичната галерия „Лоранъ“ се оставяме художниците да ни покажат различните измерения на сезона. Салонът се изправя пред предизвикателството „Зима" и отново след миналогодишната тематична изложба се обръща към темата и продължава да наблюдава явлението в художественото ни наследство. Зимните пейзажи са сред най-магичните. Мразовитият сезон е богат на вдъхновения и е повод за богато нюансирана живопис в една гама, която дразни сетивата на художниците и ги предизвиква, но и всява респект.
Изборът тази година попада върху умели познавачи на жанра като Васил Стоилов, Илия Петров, Иван Христов, Иван Тричков, Марин Устагенов, Дончо Занков и други български класици.
Чисто и бяло е платното на Любен Доганов със заскрежени силуети на дървета в парка. Финесът се е изпарил пък в платното на Тодор Хаджиниколов, за да отстъпи място на резкия контраст. Студ, умора и тъга се крият в изображенията на голи дървета на фона на градските къщи, загатващи дистанция. Друго изживяване навява малка работа на Илия Петров с композиция и атмосфера, близки до Брьогеловите ловци в снега. Предният план сякаш се противопоставя на радостта в средния план с пързалката и огрените от светлина планински очертания на Витоша в задния.
Епично противопоставяне ни разкрива Марин Устагенов в работата си „Кривака срещу ятагана“. В естествена среда, в дълбоките преспи сняг авторът ни напомня, че във времето снегът е бил също тегоба и тревога, а и повод за сблъсък. Бели експресивни мазки доминират в работата на Иван Христов. Снегът затрупва всичко, от него не се виждат улиците, накацалите къщи и далечината.
Характерен пейзаж на Васил Стоилов е акцент в изложбата. Това е лек, прецизен акварел с фини, деликатни цветови преходи. Изобразена е част от зимно Търново, избрана сякаш символично да покаже старото и новото. В пейзажа в известен противовес съществуват два свята – единият с елегантно светлосенъчно проработени, но еднакво безлични съвременни сгради, и вторият - със затънали в снега с възрожденска архитектура в топли цветови акцент, но с овехтели и призрачно забравени къщи.
Голямоформатен панорамен планински пейзаж е сред трите избрани произведения на Иван Тричков. В него в широка котловина са сгушени къщи и кален път на фона на заснежени планински вериги. Тази работа е противоположна по състояние на неговата най-малка творба в изложбата, в която зимните дървета са окъпани от снопове розови отблясъци.
