Медия без
политическа реклама

Лувърът (из)пусна тайна книга за Спасителя на света

Новият анализ бе оттеглен, след като саудитските власти не предоставиха картината за изложбата на Леонардо

02 Апр. 2020
Картината на Леонардо “Спасителят на света” не е виждана публично от 15 ноември 2017 г., когато на търг на “Кристис” в Ню Йорк анонимен участник плати за нея $ 450 млн.
Снимка EPA/BGNES
Картината на Леонардо “Спасителят на света” не е виждана публично от 15 ноември 2017 г., когато на търг на “Кристис” в Ню Йорк анонимен участник плати за нея $ 450 млн.

„Спасителят на света” - картината, постигнала най-висока цена на търг в историята (450 милиона долара), е била тема на книга от 45 страници, издадена тайно от Лувъра, която така и не е видяла бял свят, съобщава сайтът Artnet. Музеят е отпечатал книгата за картината на Леонардо  и я оттеглил дни преди откриването на експозицията си по случай 500-годишнината от смъртта на ренесансовия гений миналия октомври, когато стана ясно, че собственикът на Salvator Mundi няма да позволи картината да бъде включена в изложбата. 

Според говорител на музея, книгата е била „проект в случай, че успеем да осигурим присъствието на картината в Лувъра. Тъй като това не се случи, тя няма да бъда публикувана”. Книгата обаче все пак е била публикувана и отпечатана с помощта на парижкото издателство Editions Hazan. 

Изданието представя резултатите от нов научен анализ, проведен от Центъра за изследвания и реставрация на музеите на Франция (C2RMF) през 2018 г. „Леонардо да Винчи: Салватор Мунди“ е в съавторство с куратора на Лувъра Венсан Дельовин и Мириам Евено и Елизабет Раво от C2RMF.  Вероятно е била подготвена да помогне за получаването на най-скъпата картина на света за една от най-амбициозните експозиции на Лувъра. Но, както знаем, в последния момент собственикът отказа да я предостави.

Седмици по-късно, поради недоглеждане, няколко екземпляра от книгата са се появили за кратко в книжарницата на Лувъра сред купчина каталози от изложби на Леонардо. Това е много смущаващо за музея, чиято официално заявена политика е „не коментираме творби от частни колекции, ако не са изложени в музея“, според неговия говорител.

Книгата се състои от няколко раздела, изследващи всички съществуващи теории около (според някои специалисти спорно) определянето на авторството, произхода ѝ, както и нови научни данни. Специалистите се изказват в полза на мнението, че това е оригинал на Да Винчи, но извеждат заключенията си предпазливо.

Разглеждайки „Спасителят на света” в контекста на подробните проучвания на притежаваните от Лувъра шедьоври “Св. Ана” (от 1503-19) „Мона Лиза” (от 1503-19) и „Йоан Кръстител” (от 1508), те заявяват, че тяхното изследване „изглежда показва, че картината е работа на Леонардо“. Аргументират се с използването на стъклен прах в слоевете боя (практика, която Леонардо използва, макар и не винаги, но с времето все по-често - вероятно като изсушаващ агент) и „забележителната употреба на вермилион в сенките и косата“, които „правят вероятно картината да е автентична, от втория милански период на Леонардо (1506-1513), след като рисува Йоан Кръстител”. 

Диана Модестини, която старателно възстанови “Спасителят на света” преди продажбата му на търг на “Кристис” през 2017 г., потвърждава съществуването на изданието. Според Модестини новите изследвания не разкриват нищо, което тя вече не е знаела, с изключение на изследването на ореховия панел, което показва, че дъската е дошла от центъра на дървото, а не близо до външната страна на ствола. 

Секретността около книгата и опитът да бъдат прикрити следите й са жалки, казва Модестини.  „Разбира се, бих искала да проуча новите цифрови  изображения с висока резолюция“, казва тя.  „Мисля, че познавам тази картина по-добре от всеки друг и моят принос може да е полезен при интерпретирането на новите сканирания.  Това говори пряко за важността от споделянето на информация с по-голямата общност от учени”.

В някои случаи образната диагностика може да промени или значително да допринесе за разбирането ни за това как е създадено дадено произведение.  Поради високите разходи за оборудването и изчислителна мощ, необходима за обработка на данните обаче, само няколко музея и реставраторски ателиета са в състояние да изучават картини с тези нови методи. 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата