Още с първите ракети, паднали над спорния регион Нагорни Карабах с избухването на бойните действия между Армения и Азербайджан, екип от арменски историци е започнал спасителна операция по преместването на над 100 древни ръкописа на безопасно място, съобщи France24. Опасенията били, че културните ценности могат да бъдат унищожени от артилерийския огън или да станат жертва на вандализъм.
Зад дебелата врата на хранилището в музейния център "Матенадаран" в столицата на Армения Ереван се крие цяла съкровищница от стари арменски ръкописи - някои датират още от ХIII век (оттогава е и катедралата в манастира Гандзасар). Те са преместени там от филиала на музея в оспорвания регион Нагорни Карабах (или Република Арцах), когато възроденият конфликт между Армения с Азербайджан е застрашил тяхното съществуване.
„Когато ракетите започнаха да падат около катедралата Гандзасар в Шуша, от съображения за сигурност решихме да преместим всичко в музея в Ереван“, обяснява Арам Торосян, директор на филиала.
Притесненията не били само от ракетния огън. „Ръкописите бяха изнесени и заради опасенията, че в такива конфликти унищожаването на културни паметници не е рядко срещано явление, а тези ръкописи са важна част от културното наследство на Армения и много от тях документират дълбоките и често неспокойни отношения със съседите“, допълва Торосян. След тридневна битка, на 7 ноември град Шуша беше превзет от азербайджанските сили.
В момента дейността на научния и културен център "Матенадаран-Гандзасар" в Нагорни Карабах, който е клон на Ереванския научноизследователски институт за древни ръкописи "Матенадаран", е временно преустановена. Експозицията е преместена в Ереван.
В интервю за арменското издание Panorama.am директорът на центъра „Матенадаран-Гандзасар“ Арам Торосян казва, че в близко бъдеще в музея ще бъде открита отделна изложбена зала с експонатите, донесени от Нагорни Карабах.
„А след разрешаване на въпросите, свързани с безопасността и възстановяването на нормалната работа на инфраструктурата, ние отново ще се върнем в Гандзасар. Не възнамеряваме да прекратим дейността на клона“. Според Торосян, въпреки ракетния обстрел в района на манастирския комплекс Гандзасар, сградата на "Матенадаран" не е повредена.
Научно-културният център „Матенадаран-Гандзасар“, основан през 2015 г., се намира на оспорваната територия на Нагорни Карабах. Там са се съхранявали над 100 ръкописа, около 40 старопечатни книги и други ценни архивни документи. Според Торосян миналата година посетителите на центъра са били около 19 хил. А общият брой на посетителите през всички тези години е 70-80 хиляди.
ПРАВО НА ОТГОВОР
"На първо място трябва да се отбележи, че на фона едностранните, предубедени и необективни изявления на лидерите на Франция по отношение на продължаващата агресия на Армения срещу Азербайджан, когато Франция, като един от съпредседателите на Минската група на ОССЕ по уреждането на арменско-азербайджанския конфликт, трябва да действа като неутрална страна, но открито води проарменска политика, „France24“ не може да се счита за надежден и неутрален източник", пише в писмо от посланика на Азербайджан в София Наргиз Гурбанова по повод горната публикация, изпратено до "Сега" вчера.
"На второ място, бих искалa да насочa вниманието Ви към историята на храмовете, на които претендират арменците, но които всъщност са примери за християнското наследство на Азербайджан. Кавказка Албания, която възниква през IV в. пр. Хр. в източната част на Задкавказието и просъществува до 705 г. и включва територията на съвременната Република Азербайджан беше една от първите държави, приели християнството".
Писмото продължава с историческа справка за Албанската църква и писменост, разпространени в миналото в бившата съветска република.
"Учени, които са изследвали архитектурните паметници на Кавказка Албания, заявяват, че тези паметници по много характерни особености и методи на архитектурно планиране се отличават от арменските религиозни архитектурни паметници. Тези паметници по всичките си исторически признаци принадлежат към националното културно наследство на нашия народ. Сред тези паметници са манастирът Агоглан в района Лачин, манастирът Худаванг в района Калбаджар, манастирът Амарас в района Ходжавенд, храмовият комплекс "Свети Елисей" в района Агдара, манастирът Гянджасар в района Агдара.
... Арменци, които нямат исторически корени в Кавказ, с цел изкуствено да създадат тук своите исторически следи, са избрали пътя за присвояване на албански паметници и промяна на националния им произход.
Друга причина за опитите за присвояване на албанските паметници от християнската епоха е, че през 1836 г., когато территорята на днешния Азербайджан вече беше в състава на Руската империя, Албанската църква е ликвидирана и е подчинена на Арменската апостолическа църква".
Към писмото се прилагат снимките на паметници от албанското християнско наследство на Азербайджан, разположени на територии, на които никога не са живеели арменци. Посланичката съобщава и за исторически и културни паметници "унищожени или повредени в резултат на вандализма и агресията на Армения срещу Азербайджан" в районите "окупирани от арменски терористи".
