Днес парламентът на Армения прие закон за започване на процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз. Това решение беше кулминация на дългогодишни обществени и политически дебати, както и реакция на променящата се геополитическа ситуация в региона. Законът беше подкрепен от 64 депутати, докато 7 гласуваха против, подчертавайки разделението в обществото и политическия елит относно европейското бъдеще на Армения.
Евроинтеграцията на Армения не е нова идея. Още в началото на 2000-те години страната започна да се сближава с ЕС в рамките на програмата "Източно партньорство". Въпреки това, през 2013 г. официален Ереван се отказа от подписването на Споразумение за асоцииране с ЕС в полза на присъединяването към Евразийския икономически съюз (ЕАИС) под натиска на Русия. През 2017 г. Армения все пак подписа с ЕС всеобхватно и разширено споразумение за партньорство (CEPA), което беше стъпка към задълбочаване на сътрудничеството.
Преломният момент настъпи с влошаването на отношенията между Армения и Русия след втората война за Нагорни Карабах през 2020 г. По време на конфликта арменското общество видя недостатъчната подкрепа от страна на традиционния съюзник – Москва. Това доведе до засилване на антируските настроения и увеличаване на симпатиите към Запада. През 2024 г. Армения започна активни преговори с ЕС за безвизов режим, а в края на годината беше стартирана кампания за провеждане на референдум за членство в Европейския съюз.
Приетият от парламента закон предизвика широк отзвук както в страната, така и извън нея. Премиерът Никол Пашинян, коментирайки това събитие, заяви, че "курсът към евроинтеграция е стратегически избор на Армения", подчертавайки, че страната трябва да стане част от европейската демократична система.
Въпреки това, опозиционните сили критикуваха този ход, посочвайки липсата на ясна стратегия за излизане от ЕАИС и възможните негативни последици за икономиката. Лидерът на партията "Арменска алтернатива" Арарат Мирзоян заяви: "Трябва да вземем предвид, че икономическата система на Армения е тясно свързана с пазара на ЕАИС и скъсването на тези връзки може да доведе до криза".
Сред населението също се наблюдават различни възгледи по този въпрос. Младите хора и жителите на градовете основно подкрепят присъединяването към ЕС, надявайки се на повишаване на жизнения стандарт, демократични реформи и свобода на движение. В селските райони и сред възрастните хора обаче има опасения, че евроинтеграцията ще доведе до увеличаване на цените и икономическа нестабилност.
Реакцията на Москва относно решението на Ереван беше предсказуемо остра. Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков заяви, че "Армения трябва да осъзнае всички последствия от своя избор". Руски официални лица намекнаха за възможни санкции и икономически ограничения, ако Армения продължи движението си към ЕС.
От своя страна, Брюксел приветства решението на арменския парламент, заявявайки, че "ЕС е готов да подкрепи Армения по пътя на реформите и интеграцията". Представител на Европейската комисия по въпросите на разширяването отбеляза, че присъединяването на Армения към ЕС е дълъг процес, който изисква сериозни промени в икономиката, съдебната система и борбата с корупцията.
Съединените щати също изразиха подкрепа за Армения, подчертавайки, че евроинтеграцията е суверенен избор на страната. Въпреки това, експерти предупреждават, че този процес може да доведе до допълнително влошаване на отношенията с Русия, което ще постави Армения в сложно геополитическо положение.
