Съвременните хора са присъствали в Европа преди поне 46 000 години, според нови изследвания на археологически обекти в България. Това означава, че сме живели заедно с неандерталците много по-дълго, отколкото се смяташе досега, информира “Гардиън”.
Находките, които свидетелстват, че Homo sapiens и неандерталецът са живели заедно в Европа в продължение на няколко хилядолетия, са от пещерата "Бачо Киро", в близост до Дряново, Габровска област.
"Според изследователите останки и инструменти, открити в пещерата "Бачо Киро", разкриват, че съвременните хора и неандерталците са живели едновременно в Европа в продължение на няколко хиляди години, което им е дало достатъчно време за биологично и културно взаимодействие", пише "Гардиън". През февруари самите изследователи допускат тази вероятност, но я изразяват по-сдържано: „някои находки не изключват съжителство на ранни съвременни хора в района с последните местни неандерталци".
"Работата ни в "Бачо Киро" показва, че има припокриване във времето от може би около 8000 години - от пристигането на първата вълна съвременни хора в Източна Европа до окончателното изчезване на неандерталците в крайния запад на Европа“, казва проф. Жан-Жак Юблен от Института за еволюционна антропология "Макс Планк", съавтор на изследването, добавяйки, че това е много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Според други учени периодът на съвместно съществуване е не повече от 3000 години.
Пещерата "Бачо Киро" е ключов археологически обект от палеолита в югоизточна Европа, със световна известност още от 70-те години. Екипът, изследвал прехода среден/късен - начален късен палеолит в пещерата, включва Николай Сираков, Жан-Жак Юблен, Ценка Цанова, Свобода Сиракова и още няколко учени от НАИМ-БАН и отдел "Еволюция на човека" в института "Макс Планк".
Част от последните им находки - кремъчни върхове за копия, стъргалки, резци, както и лични украшения, бяха показани в 13-ата национална изложба, представяща най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия археологически сезон. Сред тях беше и човешки зьб, означен като “поредно потвьрждение, че участниците в тези процеси са предимно близкоизточни пришълци, ранни представители на съвременния човек (Hоmo sapiens), което не изключва съжителството им в района с последните местни неандерталци”.
Предишните разкопки разкриха човешки останки и инструменти от много специфичен тип за обработка на камък и кост, за които се знае, че са били използвани от неандерталците, както и инструменти, използвани от по-късно пристигналите съвременни хора. Екипът съобщава, че възрастта на останките от съвременни хора, намерени в същия слой като неандерталски кремъчни пластини, е между 44 830 и 42 616 години. Неандерталците са живеели в Европа до преди около 40 000 години.
"„Това дава много време на тези групи да си взаимодействат биологично, а също културно и поведенчески", пише проф. Юблен.
Проф. Крис Стрингър, експерт по произход на човека от Лондонския природонаучен музей, казва, че макар и неговият екип по-рано да е открил в Гърция останки от череп на вероятно съвременен човек отпреди повече от 200 000 години, новото изследване е важно. "Според мен това е най-старото и най-силно публикувано доказателство за много ранно палеолитно присъствие на Homo sapiens в Европа, няколко хилядолетия преди изчезването на неандерталците", каза той. Но Стрингър смята , че съмнението дали украшенията на неандерталците са били повлияни от тези на ранните съвременни хора, остава.
Новите находки повдигат и някои нови въпроси, включително защо толкова ранната поява на съвременни хора в Европа преди 46 000 години не е довела до по-ранното им установяване и изчезване на неандерталците. Неговото предположение е, че първите Homo sapiens от ранния горен палеолит в Европа са били "пионери, малки групи, които не са могли да установят трайно присъствие сред неандерталското мнозинство или поради нестабилния климат".
