България може да изпусне сроковете на ЮНЕСКО за предприемане на мерки, които да спасят Несебър от изхвърлянето му от списъка на световното културно наследство, изготвян от организацията. В четвъртък депутатите от комисията по култура изслушаха зам.-министър Чавдар Георгиев за действията на ведомството по въпроса.
Миналата година старинният град на Несебър за малко да загуби статута си заради безогледното застрояване. През януари 2023 г. организацията изпрати у нас мониторингова мисия, съвместно с Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). Мисията установи "значителна загуба на историческа автентичност и на културна значимост", най-вече поради липсата на установен план за опазване и управление на старинния град. В доклада са отправени и серия препоръки, част от които препоръчват мораториум върху новото строителство до изготвяне и одобряване на плана, както и ограничаване на цялостните интервенции върху градската структура.
България успя да покаже, че предприема мерки за опазването на старинния град и Несебър не бе изваден от световното културно наследство на 45-ата разширена сесия на световната организация миналия септември в Рияд. Оттогава досега се успели да свършим някои неща по препоръките, но основната задача предстои.
През януари е обнародвана актуализацията на границите на културното наследство, така че да включва и акваторията - акваторията беше важно изискване на ЮНЕСКО, тъй като според експертите морският ландшафт на града е добре запазен, както и многото археологически обекти на сушата и под водата. Значителна част от античния и средновековния град е под вода, обясниха преди време от Центъра по подводна археология в Несебър.
Обновено е и заданието за изработването на план за опазване и управление, което, след като бъде одобрено от специализирания експертен съвет през март, ще бъде обявено за отворена обществена поръчка (втора половина на март). Заложени са и срокове - в рамките на до 6 месеца да има изработен предварителен проект, за да могат да се спазят и изискванията на ЮНЕСКО за изпращане на "драфт" версия до края на годината. Идеята за обявяването на обществената поръчка беше приета добре от всички представители на политическите сили в културната комисия, които обаче призоваха за бързо и твърдо изпълнение на задълженията. По време на дискусията председателят на комисията Тома Биков припомни, че целта не е запазване на статута на старинния град, а самият старинен град.
Депутатите предложиха и да се сформира работна група, със специален фокус върху обектите в България в списъка на ЮНЕСКО, с един представител от всяка политическа сила. Отговорност да координират срещите и да присъстват поеха Антоанета Цонева (ПП-ДБ), Любен Дилов (ГЕРБ-СДС), Климент Шопов ("Възраждане"), Иван Ченчев (БСП), Дженал Топалова-Яшар (ДПС) и Тошко Йорданов (ИТН). Очаква се първото заседание на групата да бъде част от дневния ред на следващата комисия по култура.
Към момента България има десет обекта в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Това са Боянската църква, Мадарският конник, Казалъншката тракийска гробница, Тракийската гробница в Свещари, Ивановските скални църкви, Рилският манастир, Природен резерват Сребърна, Национален парк "Пирин", Вековните букови гори на Национален парк ''Централен Балкан'' и, засега, Старинен град Несебър.
