През XVII век по време на регати и различни церемонии и шествия по Големия канал на Венеция са плавали голям брой фантасмагорични съдове. Миналата събота сутринта вниманието на туристите и местните жители бе привлечено от гигантска цигулка, носеща се по Канале Гранде със струнен оркестър на борда, който свиреше „Четирите годишни времена“ на Вивалди, пише New York Times.
Необичайният плавателен съд, наречен „Ноевата цигулка“, ескортиран от гондоли и малка флотилия от моторни лодки и водни таксита, потеглил от кметството, близо до моста Риалто, към старата митница срещу площад Сан Марко.
Корабчето е вярна, мащабна реплика на истинска цигулка, направено е от около дузина различни видове дърво, с гайки и болтове вътре, както и място за мотор. Освен лютиерите в работата са се включили и майстори в изработването на плавателни съдове, казват производителите на плаващата цигулка. А идеята хрумнала на венецианския художник Ливио де Марки миналата година, по време на първото затваряне на града.
„Цигулката е знак за рестарта на живота във Венеция“, каза Де Марки в интервю в своята работилница в края на тясна венецианска алея в квартал Сан Марко.
Де Марки нарече произведението „Ноева цигулка“, тъй като подобно на Ноевия ковчег, нейната цел е да донесе послание на надежда след бедствието — послание, което популяризира „изкуството, културата и музиката“, каза той. Неслучайно пътуването по Големия канал е било замислено да завърши до църквата Санта Мария дела Салуте, посторена в средата на XVII век в знак на благодарност към Дева Мария за избавлението от чумата, засегнала тежко града през 1630 г.
Защо цигулка? Защото Де Марки е голям фен на Вивалди, който е родом от Венеция и е обект на особена почит там. Де Марки добавя, че винаги е съжалявал, че не се е научил да свири на този инструмент. Да направи гигантското му подобие било следващото най-добро нещо, според него.
Плаването е преминало предимно гладко, въпреки че Де Марки се притеснявал всеки път, когато шията с главата на цигулката се отклонявала твърде рязко на една или друга страна. Но въпреки че музикантите свирели изправени (и боси, за да не се хлъзгат), те почти не пропуснали нота. В един момент партитурата на виолата излетяла от пюпитъра и паднала във водата, но бързо била върната обратно.
„Вятърът и вълните бяха известно предизвикателство“, каза виолистката Катерина Камоци, след като стъпи на твърда зема. Челистката Тияна Гаспарони добави: „Като венецианка и музикант, това беше най-трогателното преживяване в живота ми“.
Както често се случва в Италия, истинските проблеми били от бюрократичен характер. „Казаха ни, че имаме нужда от регистрационен номер на превозно средство, но служителите не знаеха как да го класифицират“, разказва дърводелецът Марио Було. Отначало им издали табели, които се дават на салове. „Но от пътната полиция възразиха, че това не е сал, а цигулка“, казва той с вдигане на рамене. В крайна сметка проблемът бил решен (с връзки).
Целта на оганизациите, финансиращи инициативи като „Ноева цигулка“, е да помогнат да бъдет забелязани занаятчиите в град, където туризмът е изпреварил всички други дейности. Подкрепата и даването на видимост на занаятчиите е единственият начин Венеция да бъде запазена като жив град.
