Иранският режисьор Мохамад Расулоф получи късно снощи специалната награда "ФИПРЕССИ Платиниум" , посветена на 100-годишнината на Международната асоциация на филмовата критика. Събитието бе в рамките на "София филм фест", преди прожекцията на последния му, номиниран за "Оскар", филм "Семената на свещената смокиня" в Дома на киното. Днес режисьорът изнесе и мастърклас пред почитатели и професионалисти в София.
Смятам, че създаването на произведения на изкуството е мое право и няма причина да не се боря за това право, каза Расулоф, който избяга от режима в родината си, след като бе осъден на затвор. И добави, че основната цел в творчеството му е да разказва истории за свободата и човешките права или за липсата им в обкръжението, в което живее. Пред публиката на СФФ Мохамад Расулоф за препятствията, които е имал по време на снимките на филма, за работата като режисьор от дистанция и за съдбата на участващите актьори. Оказва се, че само Сохейла Голестани е останала в родината си.
По думите му пред британския в. "Гардиън", през май 2024 г. Расулоф извършва "изтощителен и изключително опасен преход" пеша през планинска погранична зона, прекъсвайки всякаква комуникация чрез мобилни телефони и компютри, и в крайна сметка намира убежище в Германия, където живее днес.
Мохамад Расулоф е роден през 1972 г. в Шираз. Преди да започне да се занимава с кино, той изучава социология. Първият му филм "Здрач" през 2002 г. печели наградата за най-добър филм на фестивала "Фаджр". Действието се развива в затвора, историята е реална, както и героите, които играят себе си, а филмът е умела метафора за една страна под властта на добронамерен, но тромав диктатор, представляван от надзирателя. Действието във втория му филм – "Остров от желязо" (2005), се развива на стар петролен танкер в Персийския залив. На борда му живее цяла общност. Автократичният капитан не само е иззел личните им документи, но и контролира всички общи и лични дела. Лесно е да се разбере, че петролният танкер е алегоричен образ на Иран. В "Белите ливади" (2009) разказва за загиващото езеро Урмие, свило се 90 процента от 1970 г.
През декември 2010 г. Расулоф е арестуван заедно с друг именит свой колега – Джафар Панахи, по време на снимки на филм за последствията от репресиите върху семейство, свързано със Зеленото движение. И двамата са осъдени за действия срещу националната сигурност на Иран, заговор за нарушаване на обществения мир и безопасност и провеждане на пропагандна кампания срещу ислямския режим, на затвор за различен период от време. Това не го сломява, а само го кара да промени кинематографичния си език. "Вярвах, че метафорите ми помагат да се справям с ограниченията, но в крайна сметка осъзнах, че просто помагам на цензурата. Исках да бъда верен на себе си и си казах: "Ти си режисьор: прави каквото искаш, не се въздържай!". Алегориите са "естетиката на тиранията", казва Мохамад Расулоф.
В "Ръкописите не горят" (2013) той се противопоставя срещу бруталността на репресивния апарат на силите за сигурност в страната. В него се споменава неуспешният опит на режима за убийството на 21 писатели, тръгнали през 1995 г. с автобус на посещение в Армения. На писателите им е наредено да не говорят за инцидента и са държани под наблюдение. Действието във филма се развива години по-късно, когато властите научават, че един от тези писатели е написал книга за случилото и се готви да я издаде. Изпратени са двама наемни убийци да решат проблема.
През 2017 г. на Расулоф е забранено да напуска страната, след като създава "Почтен човек" (2017), драма за корупцията и несправедливостта в иранското общество, за съдбата на рибовъд, дръзнал да се опълчи на местните власти. През 2020 г. режисьорът получава една година затвор за "Няма зло" – филм за смъртното наказание в Иран, спечелил "Златна мечка" в Берлин в отсъствието на автора.
През 2022 г. Расулоф отново е в затвора за седем месеца, след като е подписал петиция срещу правителството. Престоят му там го вдъхновява за "Семената на свещената смокиня", драма за съдебен следовател, който се обръща срещу семейството си. Назначението му съвпада с протестите в Иран, избухнали след убийството на Махса Амини. Във филма са включени реални кадри, снимани с мобилни телефони от демонстранти.
"Създаването на филми и творческият процес са жизненоважни за мен. Това е моят начин да остана жив и да продължа живота си. Не мога да си представя друг начин, по който мога да живея", твърди Мохамад Расулоф. Малко след приключване на снимките на последния си филм, номиниран за "Златна палма" в Кан и "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, Расулоф е принуден да напусне Иран, където е осъден на осем години затвор.
