Първо, нека веднага да уточним, че под „черни хумористи“ нямаме предвид хора като Дейв Шапел, Ричард Прайър или Еди Мърфи. Тук въобще не става дума за цвета на хумориста, който (ако парафразираме Майлс Дейвис) може да е и лилав със зелен дъх, стига да е смешен.
Става дума за хумора.
Повод за този текст са новите опити да бъдат бойкотирани сериалът „Рик и Морти“ и неговият автор Дан Хармън. В САЩ наричат това явления, подсилено от социалните мрежи, cancel culture - култура на зачеркването, заличаването, отменянето. На български можем да я наречен културен бойкот. Това означава едновременното отричане на всички творчески постижения на бойкотирания автор, прекратяването на излъчването или издаването им, фактическата забрана да работи в областта си и да има публични изяви, всичко това съчетано с тормоз в социалните мрежи, избухващ отново със и без повод. Разбира се, някои от бойкотираните напълно си го заслужават - например Харви Уайнстийн, който не е известен като шегаджия.
В други случаи обаче въпросът е спорен.
"Рик и Морти“ е анимационен комедиен и научнофантастичен сериал за възрастни, който освен че е забавен, кара зритерите и да мислят. В центъра на сюжета са Морти - най-обикновено момче, и дядо му Рик. Дядото се занимава с необичайни научни изследвания и често е напълно неадекватен. Той има обичая да взима внука си по всяко време на денонощието и да потегля с него на луди приключения с помощта на летяща чиния - в различни измерения на времето и пространството, където двамата попадат в нелепи ситуации.
Сега обаче неговият автор Дан Хармън, а и самият сериал, отново са в радара на канселаторите. Създателят на Рик и Морти е изправен пред нещо с по-тежки последици от някогашните „другарски съдилища“ заради едноминутен пародиен скеч на сериала „Декстър“, пуснат в социалните мрежи преди 11 години - при това с предупреждение, че на някои зрители може да им се види краен. Има ли значение, че Хармън вече се извини? Има ли значение, че пародията е толкова нелепо абсурдна, че никой нормален човек не би я взел на сериозно? Очевидно не.
Декстър, да поясним, е главният герой в едноименния сериал (по романите на Джеф Линдзи, издадени и на български) и работи като съдебен експерт към полицията в Маями. Декстър не разбира любовта, безразличен е към секса и не изпитва чувства. Освен това е психопат-садист, който измъчва и убива хора. „Страховит, ироничен и прелестно забавен, „Декстър“ навлиза дълбоко в душата на един от най-свежите литературни герои напоследък. Може би първият сериен убиец, който безсрамно печели любовта ни“, пише за него сп. „Тайм“.
Това, което отличава Декстър от всички други реални и измислени психопатични садисти е, че той е сериен убиец с „морал“. Декстър не закача невинните хора, той измъчва и убива само серийни убийци. Сериалът предлага обяснение как Декстър е станал такъв, какъвто е - но колкото и достоверно да ви се стори обяснението, колкото и добре да е направен сериала (а той е направен - и приет от критиката и от публиката - много добре), остава един несъмнен факт: „Декстър“ оправдава саморазправата, мъченията и убийствата. Ако сте 18+, можете да го гпедате в HBO Go - има ги и осемте сезона, които бяха излъчени премиерно между 2006-а и 2013 г.
В пародийния скеч, направен от Хармън на шега, Декстър се казва Дарил - и не е убиец, а педофил (разбира се, с морал), който е изнамерил начин да пътува във времето, за да блудства с деца. Но само с такива, които в бъдещето са станали убийци (а защо не и педофили?). Това е отвратително и гнусно, но безспорно е шега, черен хумор, който очевидно не всеки разбира. Eдно съобщение в Туитър от 13 август с обвинения в педофилия срещу Дан Хармън и заплахи и обиди срещу хората, които гледат „Рик и Морти“, само за няколко часа събра над 1500 споделяния и получи над 2000 харесвания.
Да приемем, че Хармън е „хвалил“ (макар и на шега) педофилията (като начин за възпиране на убийци). „Декстър“ хвали убийството като начин за възпиране на убийци (не на шега). Няма да питам кое е по-отвратително престъпление, защото отговорът е ясен - някои убийства могат да изглеждат оправдани. Във филмите, книгите, учебниците по история, политиката и медиите това се случва постоянно. А според доста хора, освен убийците, които имат оправдания, има и убийци, които заслужават благодарности, възхищение и дори паметник. Например Ленин. Или човекът, убил Хитлер.
Хармън вече се извини веднъж - през 2018 г., когато за първи път „агентите на моралната полиция“ преоткриха скеча му в интернет. По същото време и по много подобен начин - заради публично припомняме на стари туитове с шеги на педофилска тематика, „Дисни“ уволниха Джеймс Гън, който трябваше да режисира „Пазителите на галактиката 3“. Той веднага се извини, а актьорският състав скочи като един в негова защита, и въпреки това на „Дисни“ им трябваше година и половина, докато му простят.
Трябва да пазим всеки вид комедия, но особено черната, защото тя е ефективен механизъм за с справяне с тревогите, болката и ужаса. Ролята на черния хумор е важна - когато се подиграва със смъртта, страданията и други мъчителни теми, той ни помага да ги преодоляваме по-лесно. Не случайно е най-разпространен сред полицаи, лекари и пожарникари. Някои от най-великите филми в историята на киното - „Арсеник и стари дантели“, „Доктор Стрейнджлъв…“, „Фарго“, „Криминале“, „В Брюж“ и най-наскоро „Джоджо Заека“ - са блестящи образци именно на този все по-застрашен жанр.
Според ново проучване, публикувано в сп. Cognitive Processing, екип от психолози заключава, че хората, които ценят черния хумор - дефиниран като „хумор, който представя тревожни, трагични или болезнени теми в хумористичен план“, изгпежда „имат имат по-висок коефициент на интелигентност, проявяват по-ниска степен на агресия и се противопоставят на негативните чувства по-ефективно от хората, които не приемат такива шеги“.
