Един от големите южноамерикански автори на XX век - Луис Сепулведа, изгуби битката с коронавируса. Чилийският писател се е лекувал в болница в продължение на шест седмици. Бил е приет в клиника в Овиедо, Испания, на 25 февруари. Причина за смъртта му са усложнения от COVID-19, съобщава сайтът France24.
На 10 март местните медии съобщиха за влошеното му състояние, но оттогава никаква информация за здравето му не е ставала публично достояние по молба на близките му. "Медицинските работници дадоха всичко от себе си, но той така и не се възстанови от болестта. Моите съболезнования на семейството и съпругата му“, написа в Туитър Адриан Барбон, управник на региона Астурия, където писателят живееше в последните 20 години.
Луис Сепулведа бе на 70 години. По-голямата част от живота си той прекарва в изгнание.
"Писател революционер" може да е словосъчетание, което звучи като отживелица днес, но освен като писател и журналист, чилиецът ще бъде запомнен като страстен активист срещу режима в родината си. Роден през 1949 г. в град Овале, през 70-те години на миналия век той е сред изявените противници на диктатора Аугусто Пиночет и поддръжници на сваления президент Салвадор Алиенде. Сепулведа е пратен в затвора след извършения от генерала военен преврат през 1973 г. Две години и половина по-късно е освободен след намесата на "Амнести интернешънъл".
Малко по-късно напуска родината си, обикаля Латинска Америка, а през 1979 г. вече е в Никарагуа, където става част от победилата революция на сандинистите. През 80-те заминава за Хамбург, Германия, откъдето се качва на един от корабите на "Грийнпийс" и работи на него пет години, обикаляйки моретата.
Слиза на сушата през 1988 г., за да посрещне международния си триумф като писател. Той идва с публикуването на първата му книга, "Старецът, който четеше любовни романи". Шедьовърът, преведен на 46 езика (включително български) и продаден в над 10 милиона екземпляра по света, е вдъхновен от опита му с народите шуар в Перу и Еквадор, сред които прекарва известно време, след като напуска Чили. След нея написва още 20 книги – романи, разкази, детски истории, които се прочуват с финия си хумор и описанията на обикновения живот в Латинска Америка.
В България са издадени и много други негови творби като "Патагония експрес", "Дневникът на един сантиментален убиец", "Лампата на Аладин и други истории, за да превъзмогнем забравата", "Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети", "Историята на Микс, Макс и Мекс" и др.
