"Тази театрална година отстъпваше на предходните 3-4". Така оценява 2019 година за театъра проф. д-р изк. Николай Йорданов от Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, цитиран от БНР.
"През 2019 г. за мен като спектакъл е трудно да видя отделно заглавие, което да е толкова доминиращо, толкова ярко, че да си кажа: "Ето това е нещо, което е постижение спрямо театралния пейзаж у нас или спрямо развитието на самия творец". Бих отличил, все пак, "Празникът" от Томас Винтерберг на Явор Гърдев в МГТ "Зад канала". Мисля, че това е един много стилен спектакъл", смята той.
"Ако търсим събития, за мен събитията бяха по-скоро отбелязването на някакви годишнини. Да речем 90 години от раждането на Йордан Радичков - безспорен авторитет в българската драматургия, 30 години Театрална работилница "Сфумато". Ето тези две събития ни накараха да си дадем сметка за един траен принос в българската театрална култура", посочи проф. Йорданов.
По думите му констатацията, че "залите са пълни", сама по себе си е положителна, но по-важният въпрос е на какво отиват хората и на какво се радват. "Аз си спомням, че когато преди десетина години се обсъждаше този модел на финансиране на държавните театри, се говореше, че ще се въведе критерият "зрителски интерес", но отделно ще се въведат и други критерии, които досега не са въведени", коментира той, посочвайки, че "търсенето на бързия успех, а театрите са принудени да го правят в тази ситуация, ги обрича, ако не винаги на семпли постановки, то на средно добри постановки".
Според проф. Йорданов средно доброто е добро само за статистиката. "Когато говорим за постижения и за събития, не това определя художествения език и новите тенденции. Липсва рискът, липсва търсенето на неочаквани заглавия, на неочаквания решения на сцената. Иначе, да, има добри артисти, добри сценографи, отделни интересни решения... Но като цяло, когато наблюдавам европейски спектакли, това предизвиква у мен силен дисонанс, щом се върна от международен форум, да речем. Затова и преценката ми за нашите театри е по-скоро умерена", заключава преподавателят.
