Днес – 27 март, е Световният ден на театъра. В Народния театър в София по традиция на церемония от 19.00 часа ще бъдат връчени наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България за най-високите артистични постижения през годината. И както всяка година, изтъкната личност с международна известност и влияние в сферата на изкуството на Мелпомена отправи своето послание към творци и зрители. Посланието за Световния ден на театъра 2025 е от Теодорос Терзопулос, Гърция – театрален режисьор, преподавател, автор, основател и артистичен директор на Attis Theatre Company, вдъхновител на Театралните олимпийски игри и председател на Международния комитет на Театралните олимпийски игри. Споделяме с читателите неговото откровение.
„Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща? В свят на обеднели граждани, затворени в килиите на виртуална реалност, вкоренени в задушаващото си уединение. В свят на роботизирани съществувания в рамките на тоталитарна система на контрол и репресии в целия спектър на обществения живот.
Загрижен ли е театърът за унищоважането на екологичното равновесие, глобалното затопляне, масовата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и екстремните метеорологични явления? Може ли театърът да стане неделима, но и активна част от екосистемата? Театърът, който от години наблюдава въздействието на човека върху планетата, но трудно се справя с този проблем.
Притеснен ли е театърът за човешкото състояние, което се формира в ХХI век, където гражданинът е манипулиран от политически и икономически интереси, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където социалните медии, колкото и да го улесняват, са страхотното алиби за общуването, защото осигуряват необходимата безопасна дистанция от Другия? Всеобхватното чувство на страх от Другия, различния, Непознатия доминира в нашите мисли и действия.
Може ли театърът да функционира като работилница за съвместно съществуване на различията, без да се отчита кървящата травма?
Кървящата травма ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „Митът е агрегат, машина, към която винаги могат да се свързват нови и различни машини. Той транспортира енергията, докато нарастващата скорост взриви културното поле”, и бих добавил, полето на варварството.
Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху социалната травма и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?
Въпроси, които не позволяват категорични отговори, защото театърът съществува и устоява благодарение на въпроси без отговор.
Въпроси, предизвикани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния театър и продължавайки мълчаливото си бежанско пътуване през пейзажи на война, днес, на Световния ден на театъра, нека погледнем в очите на Дионис, екстатичния бог на театъра и мита, който обединява миналото, настоящето и бъдещето. Дионис – дете на две раждания – и от Зевс, и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, гневен и мил, божествен и живтински, на границата между лудостта и разума, реда и хаоса, акробат на границата между живота и смъртта. Дионис поставя фундаментален онтологичен въпрос „За какво става дума?“. Въпрос, който тласка твореца към все по-задълбочено изследване на корена на мита и множеството измерения на човешката енигма.
Имаме нужда от нови наративи насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на днешното Средновековие“.
Теодорос Терзопулос
Превод от оригиналния гръцки: Yiola Klitou/Кипърски център на I.T.I.
Инициативата да се отбелязва Световен ден на театъра е предложена през 1961 г. от финландския драматург Арви Кивимаа в хода на Деветия конгрес на Международния театрален институт (ITI). Първият световен ден на театъра е на 27 март 1962 г. в Париж, когато се открива сезонът на Театъра на нациите, и оттогава се празнува в повече от 100 държави.
