Изложбата с шаржове „Непорочните моми“ на родната съвременна политика ще бъде открита на 1 април в габровския Дом на хумора и сатирата, който днес чества и своя 50-годишен юбилей. Българските непорочни моми са два вида — едните са рисувани от Владимир Димитров - Майстора, която търси въплъщението на своя нравствен идеал. А другите — от невъзпитаните карикатуристи, Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, за осма страница на сатиричното издание „ПРАС⚡️ПРЕС“.
Първата изложба с такива „непорочни моми“ от всички полове бе открита на същия ден преди 3 години в София, като отгогава към всеки шарж в тази рубрика на изданието има и лирични послания в стихове от г-н Балев.
Почитателите на творчеството на Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов могат да се насладят по-отблизо на 30 шаржа. Сред тях са момата Румяна Радева, избрана за президент From Russia With Love, неуязвимата (за прокуратурата) Деляна Пеевска и невъзмутимата С. Цацаров(а) - в имитация на монументалния портрет на 127-килограмовата Сю Тили от Лушън Фройд, дело на Чавдар Николов. Комарницки ни показва Карадайъ пред Високата порта, пристаналата на АБВ Джангър-Мангърица и как Корнела Хунияди вади оставка, а свинарят Гергов и мишлето Станишко и те теглят, но оставката не излиза. Алла и Чавдар ни представят как Малката руска мечка танцува балет с косматите си крака, как Корнелия излита с Чинията от Бузлуджа и мила картинка от сватбената церемония на черноморските родолюбки Симеонова и Марешка...
Свободата да осмиваш
Свободата да осмиваш е плащана с живота на карикатуристи през цялата история на карикатурата. Примерите, когато художниците са отстоявали свободата си, изпълват XVIII вeк във Франция и достигат до наши дни (най-трагично пак във Франция). Удивителната сила на авторите да пoнасят такива удари noказва, че прогнозите за отмирането на това изкуство днес са силно преувеличени. Днес в Дома на хумора от 16.30 ч., преди откриването на „моминската“ изложба, Чавдар Николов ще изнесе първата от серия лекции с вход свободен, посветени на изкуството на смешната рисунка.
Той ще говори за Френската революция и последвалата Реставрация, Закона за цензурата от 1853-а, България в карикатурите на Дембицки от Ботевите вестници, "Смъртния списък" на Хитлер и сър Дейвид Лоу, Портрета на Сталин от Пикасо, убийството на Райко Алексиев, "Люти чушки" на Ралин и Димовски, та чак до датските карикатури на Мохамед и убийствата в "Шарли Ебдо".
Зададохме и няколко въпроса на "невъзпитаните карикатуристи" по случай техния професионален празник.
- Какво е за Вас 1 април?
Алла и Чавдар Георгиеви: За нас 1 април е ден за изложби. По време на соца се правиха изложби със смешни карикатури, свързани с лъжата. Откакто дойде демокрацията, политическата карикатура стана много актуална. От всички правителства най-голямо чувство за хумор проявяваше НДСВ. Докато бяха на власт, те организираха всяка година изложба на 1 април. Харесваха карикатурите, на които са изобразени, и ги изкупваха всичките.
Чавдар Николов: 1 април е Денят на шегата, според българската културна традиция. През комунизЪма беше по-скоро Ден на лъжата, нещо като ден на Хитър Петър и Андрешко в едно. В Англия не е по различно с April Fools Day, или във Франция с Poisson d'Avril. Денят, когато можеш да направиш някого на глупак, хващайки го като шаран с твоята лъжа. Безобиден, незлоблив хумор, нещо като "дружески шарж". Нещо, от което всички имаме нужда, но ако я има и хапливата сестра на Хумора, наречена Сатира.
Христо Комарницки: Честно казано, не обичам първи април. Тогава всички медии някак униформено и казионно се сещат, че нещата могат да бъдат и смешни. За мен всеки ден е първи април.
- Имате ли любима мома на българския преход? Коя и защо?
Алла и Чавдар Георгиеви: За моми избираме политици, които с нещо са сгафили. Нямаме една любима мома. Обичаме ги всичките и ги включваме в годишния ни календар. Ние не сме "Ергенът", за да изберем една и да обидим другите.
Чавдар Николов: Цвета Караянчева, която продължава да "твори" неуморно и сега, но бе с несравним блясък на председателското място в НС.
Христо Комарницки: Любимата мома на прехода е неродената. Неслучилата се демокрация. Вместо нея имаме това чудо на пластичната хирургия.
- Сигурно знаете за случката на "Оскарите". Как бихте коментирали мнението, че е редно хумористите да ядат бой, ако хуморът им обиди някого?
Алла и Чавдар Георгиеви: След тази случка хонорарите и на двамата скочиха многократно. И ние бихме могли да инсценираме подобни случки на всяко откриване, стига да ни се вдигат хонорарите.
Чавдар Николов: Не, не е редно да се пердашим за хумор. По-добре да провеждаме "специалните си операции" с перо и моливи.
Христо Комарницки: Забелязвам, че преди 7 години всички бяхме Шарли, но днес малцина са Крис Рок. Навлизаме в нова Ледена епоха, в която да се раздават шамари, снаряди и ракети май ще е в реда на нещата.
