Пролетният панаир на книгата беше открит вчера с няколко рекорда — посетителите ще могат да избират от над 20 хиляди заглавия, представени са 120 издателства, разположени в 54 шатри, съобщи БНР.
От няколко години, вместо в НДК, пролетната версия на събитието се провежда на открито в парка на НДК и това е чудесно, особено когато грее слънце. Макар че лекият пролетен дъждец едва ли ще спре някого. За посетителите на базара и подготвена богатата културна програма предвидени с около 100 културни събития. Освен да си купите нова книга с намалена цена, можете да посетите премиеи, срещи с писатели, дискусии…
Например утре, 2 юни, от 11:00 часа в жълтата шатра на Литературния кът, разположена в парка пред НДК, писателят Алек Попов, издателят и преводач Манол Пейков, основателят на ИК Хермес Стойо Вартоломеев и журналистката Тереза Захариева ще разговарят за намалената ставка на ДДС върху книгите - отколешна мечта в брашна - и каква полза ще имат от това всички българи в дългосрочен план.
Тази тема е залегнала и в мотото на тазгодишният Пролетен базар на книгата: „9% ДДС върху книгите за по-четяща и по-образована нация”. Посетителите могат да подкрепят петиция, с която издателите настояват по-ниската 9-процентна ставка на ДДС за книгите да стане постоянна.
5 факта от историята на книгоиздаването у нас
Въпреки пандемията, изглежда, че през последните години българското общество чете повече. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Кънчев от сдружение „Българска история“, което също е част от Пролетния базар. Миналата година сдружението спечели наградата „Златен лъв“ на Асоциация Българска книга в категорията за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Този път младите историци са избрали да запознаят читателите с пет интересни факти за българското книгопечатане и неговото развитие в миналото.
Първата българска печатна книга с елементи на новобългарски език се смята, че е „Абагар“ от Филип Станиславов (1608-1674), отпечатан през 1651 г, в Рим. Изданието представлява малка книжка с молитви, предназначена за лична употреба. Филип Станиславов е български католик, родом от с. Ореш, Никополско, учил в Чипровци и след това в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Бил е епископ на Никополската католическа епархия. В плевенското село Трънчовица съгражда второто граматическо училище в България след това в Чипровци.
Първата печатна книга изцяло на новобългарски език е „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, известен още като „Рибния буквар“ е отпечатан през 1824 г. в Брашов. Според последните изследвания това е станало в Сибиу, Трансилвания. В подготвеното от издателството фототипно издание на буквара читателят може да следи оригиналния текст и да го сравнява с осъвременения. „Това е ценното на това издание – може да се проследи как еволюира езикът. От начина, по който Петър Берон е писал своите разсъждения и знания, до начина, по който ги четем днес“, сподели Иван Кънчев.
Първата печатарска преса в българските земи е закупена през 1828 г. от учителя от Самоков Никола Карастоянов, но първоначално на нея са отпечатвани само много популярните в онези години щампи с религиозна тематика. Букви са закупени от Будапеща 7 години по-късно и от 1835 г. от започва печатане на книги. Някои от отпечатаните от нея издания (първото българско списание, „Любословие”, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, през 1846 година, се пазят днес в Историческия музей в Самоков.
За начало на българското книгоиздаване се посочва 1855 г., когато Христо Г. Данов издава в Белград календарчето „Старопланинче“ „в полза роду и народу“. Две години по-късно е основана „Дружествена книговезница“, преименувана през 1963 г. на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и сие“ разказа още Иван Кънчев и подчерта, че в българската историческа наука Христо Данов е наричан „баща на българското книгоиздаване“. Неговата къща-музей се намира в Пловдив.
Първото българско издание на „Под игото“ е отпечатано от „Издателство Т. Ф. Чипев“ през 1894 г. Почти година по-рано романът е отпечатан в Англия, в поредицата „Международна библиотека“ на лондонското издателство „Хайнеман“. Но първата публикация на романа, макар и на части, е у нас. В края на ноември 1889 г. в първия том на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ излиза първата част на „Под игото“, а на следващата година – и останалите две.
„Издателство Т. Ф. Чипев“ публикува общо 18 книги на Иван Вазов. Книжарницата на Чипев се е намирала на мястото на Президентството и е разрушена при бомбардировките над София.
