В първите дни на новото правителство и новия министър на културата директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров предложи нова структура на институцията, за да "й върне ролята на пазител на националното съкровище", пише той в писмо.
"На 50-ина експерти е възложена грижата за 40 000 паметника на културата заедно с хиляди преписки, справки, задания, съгласуване и становища за проекти, доклади и планове годишно за цялата страна. Резултатът е необратима загуба на културни ценности, тежки и дълги процедури, неефективност, обществено недоверие", казва арх. Петров, който пое поста през лятото със задача да актуализира непипнатия от 30 години списък на недвижимите културни ценности у нас.
Според него основен проблем е липсата на режими на опазване на повече от 18 000 недвижими културни ценности. Те са декларирани, но нямат окончателен статут - национална, местна или културна ценност за сведение, и няма регламент за допустимите намеси в тях. На практика тези обекти за незащитени, затова растат и случаите на отменени от съда становища на министъра на културата. Още няколко хиляди обекта все още не са идентифицирани, изучени и защитени от Закона за културното наследство.
Изучаването и оценката на един обект отнема между 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 хиляди би отнело 5 години, ако 180 архитекти работят без прекъсване и не се занимават с нищо друго, изчислява директорът на НИНКН. В предложената от него нова структура са предвидени 45 експерти, чиято мисия е да се погрижат първо за най-застрашените ценности, с подкрепата на допълнително привлечени външни специалисти.
Предложението е екипът на НИНКН да се разшири плавно през следващите 2-3 години до 139 експерти - около тройно на сегашния щат. 108 от тях ще проучват, изследват, документират, оценяват и поддържат националния документален архив и паралелно с това ще се обучават за силно специфичните дейности на института. 31 служители ще поемат администрацията и обслужването на граждани, предприемачи и институции.
Част от екипа на института ще станат новите регионални отдели в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна. Макар да са предвидени в Закона за културното наследство, териториалните звена бяха закрити преди години и дейността им бе прехвърлена частично на общините, но с ограничени правомощия и липсващ капацитет. Затова сега малобройните експерти на НИНКН са принудени да кръстосват цяла България, допълва арх. Петров. Едва 10 души - архитекти, археолози, историк и изкуствовед, се занимават с проучване и документиране на обектите от всички епохи - от античността до 20-и век. Заедно с тях работят още 12 експерти, които са ангажирани и с другите дейности на института. Ако регистърът на недвижимите културни ценности трябва да се актуализира от този състав, ще са необходими 160 години.
България е и една от малкото страни без специализирана лаборатория за реставрация и консервация.
НИНКН има намерение да започне специализирани обучения за архитекти, както и обучение за собственици и инвеститори, за да намалеят проектите в пълно противоречие с правилата за опазване на културното наследство.
