„Пин-Франкен-окио-щайн” — така се нарича новият проект на скулптора Стоян Дечев, с който някои столичани имаха късмета да се срещнат в събота на Братската могила, пред паметника на Съветската армия, или по пътя през Борисовата градина между двата монумента, свързани с антифашизма, а скоро вероятно и на други места.
Проектът, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", включва скулптура на вдигнат юмрук, висок заедно с постамента около 3 метра. За разлика от повечето паметници, създавани с намерението да останат по местата си във вечността, рабатата на Стоян Дечев няма такива амбиции — нейната същност е в мобилността ѝ. Тя е създадена, за да посещава различни паметници из града, с които са си близки, тъй като вдигнатият юмрук е често срещан символ със смесени послания (съпротива, триумф, закана). Големият юмручен разцвет в скулптурата у нас идва след 9 септември 1944 г., когато вдигнатият юмрук е най-разпознаваемият символ на съпротивата срещу фашизма.
„Основната идея е за промяната на смисъла на символите, за тяхната двузначност и изменчивост”, казва авторът Стоян Дечев.
Проблемът с монументалното изкуство е, че с течение на времето и промяната на политическия пейзаж някои произведения проявяват склонността да се измъкват от контрола на авторите си, и за добро или за лошо, заживяват свой, независим живот, съвсем различен от това, което са възнамерявали творците или поръчителите им.
„Творбата може да се превърне във един вид създанието на Франкенщайн. Затова нарекох работата си „Пин-Франкен-окио-щайн“. Пинокио и чудовището на Франкенщайн са два образа, които излизат от предполагаемата си роля и всеки от тях се превръща в друг персонаж, различен от очакванията. Както в научната фантастика, често изкуственият интелект, обикновено създаден да помага на човека, неочаквано „мутира“ и отива в съвсем друга, най-често злонамерена посока”, обяснява скулпторът.
Така например паметникът на Съветската армия се превърна в пространство
за протестни или иронични оцветителски акции
- съвременно изкуство на автори като Destructive Creation и други с по-малко талант, в обект на различни граждански протести и ЛГБТ празници и на войнствена руска пропаганда. Докато подготвяхме този текст, от Бургас съобщиха, за поредно (четвърто) през последните години посегателство срещу паметника на Съветската армия в града — заливане с червена боя.
От скулптурен комплекс, посветен на паметта на родната антифашистка съпротива, отчасти и заради по-незабележимото си местоположение, Братската могила изглежда се е превърнала в тренировъчен комплекс за млади вандали, а както може да се предположи от настоящото състояние на все още наличните фигурите в двете скулптурни групи, и в пункт за добив на скрап. Но въпреки липсващите ръце и цели фигури от страничните скулптурни, там все още са останали два вдигнати юмрука — единият е на партизанина от централната двойка, в която мъжът е с вдигнат юмрук. Братската могила беше и първата спирка от съботната разходка.
„Целта ми е с „Пин-Франкен-окио-щайн” да концентрирам повече внимание върху тези символи на силата, да предизвикам размисъл върху тях, въпреки че според мен, общественото отношение до голяма степен вече е променено. Залагам на мобилна скулптура, защото
за нея не се изискват одобрения и разрешения
от художествени комисии към общински служби, защото е временна и може да привлече вниманието към този вид паметници, символизиращи мощта, победата, заканата и времето. Самата идея нещо да остане някъде вечно и да наложиш своето мнение на поколенията, е проблем”, отбелязва Стоян Дечев.
През последните години (и то не само у нас) този проблем напомня все по-често за себе си и ситуацията с паметниците е много динамична. На мястото, където днес е паркът на НДК, през 1934 г. цар Борис III е открил военен мемориал с имената на над 3000 български войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред него е бил поставен лъв, който държи картата на Санстефанска България. След Деветосептемврийския преврат комунистите премахват първо лъва, а през 1979 г. и стените с имената на загиналите са разрушени от партията, която днес настоява, че добри или лоши, паметници не бива да се пипат, защото са нашата историческа памет. На мястото на военния мемориал в парка на НДК бе издигнат паметникът на Валентин Старчев „1300 години България“ — за да бъде на свой ред разрушен през 2017-а, когато там се завърна лъвът на Михаил Михайлов.
„И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ...", пише Димитър Талев в романа „На завой”, публикуван през 1940 г. Звучи почти пророчески, само щеше да е по-вярно, ако вместо „последният комунист”, беше написал „последният русофил”. Най-активни защитници у нас имат паметниците на Червената/съветската армия. Общините гласуват решения, които после не могат да бъдат изпълнени, защото са удавени в бюрократични процедури. Междувременно руското посолство обяви посегателството над паметници на съветската армия за „богохулство”.
Повече от 30 години ту се усилва, ту затихва,
но никога не прекъсва напълно дебатът относно най-важния от тях — паметника на Съветската армия и останалите над 400 подобни обекта осеяли цяла България. Това са все знаци на империята, поставила на власт в България БКП и установила тоталитарния комунистически режим, който ХХХVIII НС обяви със закон за престъпен през 2000 г. На това място бе втората спирка от съботната разходка на „Пин-Франкен-окио-щайн”. Съветският боец на върха на паметника не е вдигнал юмрук, а Шпагин (съветски картечен пистолет). Това обаче е просто по-екстремен вариант на вдигнатия юмрук.
Там видяхме как идеята на автора хората сами да осмислят знамението и ролята на юмруците, предизвикани от „Пин-Франкен-окио-щайн”, се реализира. Докато скулпторът носеше големия бял юмрук по стълбите към паметника, двама възрастни мъже в първия момент решиха, че стават свидетели на акция за защита на паметника на Съветската армия и бяха искрено зарадвани. Малко по-късно обаче единият се усъмни и попита това сега акция за или против демонтажа е? След като чуха, че това всеки трябва да реши сам за себе си, попитаха автора какво е неговото лично мнение. Отговорът не им хареса и започна спор, в който се включиха и други минувачи. Спорът остана изцяло в рамките на добрия тон (никой не вдигна юмруци), но и всеки от участниците остана на своето мнение.
Една от следващите спирки на „Пин-Франкен-окио-щайн” в близките дни вероятно ще е градинката зад Централния военен клуб в София, където са „Ослепените самуилови войници" на Любомир Далчев. Там има и други негови работи, юмруците също не са малко.
