В похвално есе за кинолегендата Федерико Фелини, написано за мартенския брой на списание Harper’s, Мартин Скорсезе се оплакка от обезценяването на киното. „Още преди петнадесет години терминът „съдържание“ се чуваше само от хора, които обсъждат киното на сериозно ниво и то като контраст и спрямо термина „форма“, пише той. „После започнаха да го употребяват все повече и повече от хората, които застанаха начело на медийните компании. Повечето от тях не знаеха нищо за историята на изкуството, нито смятаха, че им е необходимо".
„Ако алгоритми, базирани на това, което вече сме гледали, ни предлагат какво ще гледаме по-нататък, и предложенията се основават само на тема или жанр, какво общо има това с киноизкуството?“, формулира реторично той един от водещите проблеми на дигиталната епоха.
Есето напомня за текста, публикуван от Скорсезе в „Ню Йорк Таймс“ през ноември 2019 г., в който той обясняваше защо според него филмите на Marvel са по-скоро увеселителти паркове, отколкото кино. Той определи настоящата киноиндустрия като „негостоприемна за изкуството“, въпреки че току-що е завършил филм за „Нетфликс“ - компанията-първопроходец на стрийминг културата и алгоритмичния подбор в екранните зрелища.
В новите му разсъждения възхищението от Фелини остава донякъде в сянката на възмущението от упадъка на филмова индустрия и ролята ѝ в съвременната култура. „Тук беше художник, който успяваше да изрази тревогите на ядрената епоха, усещането, че всъщност вече нищо няма значение, защото всичко и всички могат да бъдат унищожени във всеки един момент“, пише Скорсезе, разсъждавайки за „Сладък живот“. „Изпитахме шок, но също изживяхме и възторг от любовта на Фелини към киното - и съответно към самия живот.“
78-годишният Скорсезе критикува, но и призовава за възстановяване на киноиндустрията, пострадала от мерките срещу коронавируса, въпреки че за него повечето филми сега са „масов бизнес за визуални развлечения“.
„Всичко се промени - и самото кино и значението, което има в нашата култура. Разбира се, едва ли е изненадващо, че творци като Годар, Бергман, Кубрик и Фелини, които някога са властваха като богове над нашето велико изкуство, с течение на времето трябваше да отстъпят в сенките — пише Скорсезе. — Но в този момент не можем да приемем нищо за даденост. Не можем да разчитаме, че филмовия бизнес, такъв какъвто е, е в състояние да се погрижи за киното ... Тези от нас, които познават киното и неговата история, трябва да споделят любовта и познанията си с възможно най-много хора. И трябва да покажем кристално ясно на настоящите законни собственици на тези велики филми, че те представляват много, много повече от просто собственост, която да бъде експлоатирана и след това заключена. Те са сред най-големите богатства на нашата култура и заслужават съответното отношение“.
