Средата на фестивала винаги е белязана от връчването на най-голямата награда на Берлинале – "Златна мечка" за цялостно творчество. А най-голямата – защото може да бъде получена само веднъж в живота като върховно признание за приноса на твореца към световното кино и оставил ярка следа на фестивала. Така след Спилбърг през 2023-а, тази година нейният носител е Мартин Скорсезе, представил тук през изминалите години поредица свои филми, сред които "Разяреният бик" (1980), "Цветът на парите" (1986), "Нос Страх" (1991), "Бандите на Ню Йорк" (2002) и филма концерт на "Ролинг Стоунс" Shine a Light (2008).
Словото, представящо режисьора на "Шофьор на такси", "Добри момчета" и изброяващо десетките филмови "мотиви" за връчването на тази награда, беше произнесено от Вим Вендерс. Наред с възхищението си той изрази и "недоумение от мистерията", криеща се зад мощното присъствие на 81-годишния Скорсезе в седем десетилетия от историята на киното: четири от ХХ век и три от XXI-ви.
В късния следобед преди церемонията по връчването на почетната "Златна мечка" Скорсезе даде 30-минутна пресконференция, която се оказа най-посетеното от филмовите журналисти подобно събитие на фестивала. Впрочем на въпроса как би определил себе си с една дума Скорсезе също използва думата "мистерия". Особено оживление на пресконференцията предизвика и 21-годишният кореспондент на българското Дарик радио. Лазар Хрисимов изимитира репликите на Джак Никълсън в една от най-драматичните сцени на "От другата страна", филма от 2006-а, който донесе на Скорсезе единствения "Оскар" за режисура, за да попита дали този момент е бил част от сценария или чиста импровизация. Въпросът провокира киномайстора да сподели основната характеристика на своя метод: никога да не повтаря във филмите си онова, което вече е правил, не само като сюжет и ситуации, но и като филмови похвати и изразни средства. Желанието да импровизира, да променя написания сценарий дори по време на снимки, да опитва нови неща, е онова, което придава свежест на филмите му и кара публиката да се изненадва от всяка нова среща с тях в кинозалата.
Самият режисьор е оптимист за бъдещето на киното. "Не мисля, че то умира. Трансформира се", каза Скорсезе. "Гласът на отделния човек може да бъде чут както в ТикТок, така и в четиричасов филм или в двучасов минисериал. Не мисля, че трябва да се страхувам от технологиите." Според него фестивалите като "Берлинале" са мястото, където могат да бъдат открити новите режисьори. Скорсезе спомена и начина, по който специалните ефекти във филмите влияят на живота на хората. "Те се отразяват на начина, по който мислите за живота. И може би, ако гледате същия филм 30 години по-късно, ще го видите променен. Всъщност филмът е същият, а вие сте се променили."
81-годишният ветеран на киното спомена и най-новия проект, върху който работи, или по-точно "очаква да му се присъни решението", което ще подскаже ключа за бъдещия филм. Най-общо той го нарече "филма за Исус", а във връзка с него вече е имал среща с папа Франциск, за да разговаря за същността на християнството и ордена на йезуитите, към който принадлежи и самият папа. Този предстоящ филм ще бъде завръщане след близо 40 години към една тема, която Скорсезе вече е интерпретирал на екрана с екранизацията си на "Последното изкушение на Христос" по романа на Казандзакис.
Като доказателство за неуморимата енергичност и творческа активност на Скорезе – не само в срещите с филмовата преса, но и на снимачната площадка – служи поредният филм с негово участие като изпълнителен продуцент и автор на дикторския текст, представен като световна премиера на Берлинале. Това е документалният "Мейд ин Инглънд: филмите на Пауъл и Пресбъргър", посветен на кариерите на двойката режисьор (Майкъл Пауъл) и сценарист (Емерик Пресбъргър), създали някои от най-забележителните британски кинообрази на 1940-те и '50-те години. Именно техните са едни от първите филми, оставили при представянето си по телевизията дълбок отпечатък в съзнанието на невръстния Марти.
