Готови ли са да поиграят с културните щампи – провокира героинята на Снежина Петрова зрителите на моноспектакъла „Една българка“, базиращ се на едноименния разказ на Иван Вазов. Премиерата на постановката, чийто режисьор е Десислава Шпатова, се състоя наскоро в театър „Азарян“.

Тъй като представлението е ориентирано към учениците от средния курс, готвещи се за Националното външно оценяване след 7-и клас, за консултанти са привлечени екип от образователни експерти, голяма част от които автори на учебници по литература. Именно по този предмет е преподавател централната героиня, която за начало дава инструкции на питомците си как да попълнят бланката с отговорите на изпитните въпроси (актрисата влиза още в образа на самата Баба Илийца, на майка на седмокласник тройкаджия и прочие). Още от първата дума става ясно, че спектакълът ще се домогва до желаните резултати, като разчупва и дори руши рамките на конвенционалното мислене. (Защото нали всички ние живеем „под свода на Вазов“.)

Подвеждаща е мрачноватата визия на Снежина Петрова, облечена по-скоро като даскалка сухарка. „Изпява си урока“ за „Една българка“, само че в буквалния смисъл, като вдъхновено рапира, а рефренът е „Нищо няма да му стане на Вазов“ (например от по-нестандартни подходи към творчеството му). Адаптацията на текста в свободен ритмизиран стих с традиционни мотиви е дело на Петя Хайнрих.

Ако се съди по реакциите в салона, находчиво са напипани и прокарани нови възможности за включване на изпълнителските и визуалните изкуства в образователната система. Спектакълът не игнорира основната случка за опита на героинята да спаси ранения четник, но и не остава при нея. Целта е най-вече да се онагледи как театърът може да послужи като надграждащ образованието инструмент. Докато минава през сюжета, подрастващият зрител, подпомогнат от интерактивните медии, обогатява знанията си в различни научни области (видео и аудио постпродукция – Rinkoff). Постановката е интригуваща не само за разчепкващите по неволя дума по дума разказа кандидат-гимназисти, но и за всички, в съзнанието на които Баба Илийца се е запечатала просто като „онази с кола“. Обхванат е широк спектър от теми, погледнати през призмата на историята, на българската и старогръцката митология, на библейски текстове – темата за мястото на човека в света, за реалността и художествената измислица, за робството като вътрешно състояние и личен избор.

Що се отнася до играта на Снежина Петрова, в настоящия контекст може да се определи с три думи – класика в жанра.