Брус Спрингстийн е продал на Sony правата над цялата музика, която е написал и записал, за около 500 милиона долара, съобщи Billboard. Каталогът на Спрингстийн включва над 300 песни, 20 студийни албума, 23 албума, записани на живо, и други.
Тази сделка стана факт около година след като Universal Music закупи обширния издателски каталог на Боб Дилън за повече от 300 милиона долара. През 2019 г. правата върху първите шест албума на Тайлър Суифт бяха продадени за същата сума. Цената, платена за наследството на Спрингстийн, подобри тези рекорди.
Но защо музикалните суперзвезди продават своите издателски права?
Правата са доходоносен бизнес, пише "Дойче веле", и припомня как Майкъл Джексън го е разбрал, след като придоби 251 песни на "Бийтълс" за 47 милиона долара през 1985 г. Десет години по-късно той бе удвоил парите си.
Но този каталог беше евтин по днешните стандарти. По-рано тази година Тина Търнър продаде своите песни на BMG за $ 50 млн., докато „Ред Хот Чили Пепърс“ получиха 140 милиона. Нийл Йънг продаде правата над 50% от песните си, включително класики като Heart of Gold, на същия инвестиционен фонд за 150 милиона долара.
Мега сделки бяха сключени и между основаната през 2018 г. компания Hipgnosis и Шакира, както и с бившия член на „Флийтуд Мак“ Линдзи Бъкингам, поп иконите „Блонди“ и диско легендите Chic.
Мотивите за тези продажби на права са различни. "Това може да бъде допълнителен източник на доходи, тъй като в последните две години много възможности за концертна дейност са елиминирани, казва за по-младите артисти, които продават издателски права по време на пандемията, икономистът Петер Чмух от Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена. Междувременно ветерани като Дилън искат да имат гаранции, че тяхното музикално наследство ще се се управлява правилно за бъдещите поколения, смята Чмук.
За купувачите придобиването на права може да бъде много доходоносно в дългосрочен план, тъй те като могат да бъдат експлоатирани до 70 години след смъртта на музиканта. Притежателят им може да продава песните в различни медии, филми и стрийминг портали, както и за реклама и кавър версии. Това разширява базата за авторските права далеч отвъд продажбите на записи и излъчвания по радиото.
Имаше опасения, че сделките ще доведат до търговска експлоатация на класически песни. Основателят на Hipgnosis Меркуриадис обаче обеща, че музиката, създадена от политически активния Нийл Йънг, няма да бъде използвана за продажба на хамбургери и други подобни – както казва самият Йънг в песента си от 1988 г. This Note's For You "няма за пея за Пепси, няма да пея и за Кока-кола".
Страхът да не би музиката им да бъде използвана против волята им, е попречила на много артисти да продадат правата си по-рано. "В САЩ това доскоро бе най-вече страхът, че Тръмп ще използва правата", казва Петер Чмух, визирайки реакцията на изпълнители като Нийл Йънг, "Ролинг Стоунс" и други, когато бившият президент на САЩ пускаше техни песни на митингите си без изричното им разрешение.
В този списък са още Шерил Кроу, Адел, Елтън Джон, RЕM, "Аеросмит", Лайънъл Ричи, 33Елвис Костело, "Блонди", "Грийн Дей", "Пърл Джем"…. Всички те бяха сред подписалите писмо с призив към политици и организаторите на техните кампании "да използват по време на политически събития само музика, за която вече са получили съгласие".
