12 август 1958 г. ще остане в културната история като един страхотен ден в Харлем, Ню Йорк. Малко преди 10 сутринта полицията затваря за автомобили 126-та улица между Пето и Медисън Авеню, и пред кафявата сграда на №17 започват да пристигат джаз музиканти - въпреки че часът е необичайно ранен за тях. Събират се 57 джазмени - от още непознати, освен в професионалните среди, до световноизвестни като Дизи Гилеспи, Арт Блеки, Телониъс Монк, Коулман Хокинс, Лестър Йънг, Чарлс Мингъс, Гери Мълиган, Каунт Бейси…
Послучай годишнината на легендарната фотография A Great Day in Harlem събрахме няколко спомена и мнения за тази забележителна снимка и нейната история.
„Не се притеснявай да свириш всички ноти. Избери една, но хубава“, Майлс Дейвис
Около месец преди фотосесията Арт Кейн, млад арт директор, който работи за списание „Ескуайър“ и се интересува от фотография, е предложил на главния си редактор да направи обща снимка на колкото може повече от светилата на нюйоркската джазсцена във връзка с предстоящ специален брой, посветен на джаза. Към 2 следобед фотосесията приключва, през януари 1959 г. „Ескуайър“ публикува голямата обща снимка и част от останалите, заедно с портрети на още джазмени в специалното издание „Златният век на джаза“. За Кейн това е началото на много успешната му фотографска кариера. През следващите 30 години снима много музикални звезди - Боб Дилън, Сони и Шер, Арита Франклин, Франк Запа, Джим Морисън, Джанис Джоплин,„Ролинг Стоунс“, „Ху“…
А кадърът с 57-те от 12 август става широко известен като “Страхотен ден в Харлем” и се превърна в един от най-имитираните образи в популярната култура. Под същото име през 1995-а бе заснет и документален филм за фотосесията, които получи номинация за „Оскар“.
„Идеята ми беше да съберем колкото се може повече музиканти на едно място. Трябваше да бъде нещо като абитуриентска снимка на всички джаз музиканти. След като се замислих над това, реших, че трябва да се съберат в Харлем. В края на краищата, при пристигането си в Ню Йорк, джазът се установява първо именно там", спомня си Арт Кейн години по-късно.
След като получава съгласие, Кейн изпраща покани чрез агенти, звукозаписни компании, мениджъри, клубове и навсякъде, където е добре да се разчуе. „Чух за предстоящата необичайна снимка на списание “Ескуайър” и получих покана да участвам - спомня си 60 години по-късно Бени Голсън. — Не можех да повярвам! По онова време все още никой не беше чувал за мен. Но на посочената дата отидох. И там бяха всичките ми идоли“.
„Джазът не е само музика, той е начин на живот, начин на съществуване, начин на мислене“, Нина Симон
Фактът, че 57 музиканти са се съгласили да се явят на фотосесия в 10 сутринта, е истинско свидетелство за тяхната отдаденост. Тези музиканти не са дошли с идеята, че ще им се плати, или че моментално ще станат световни суперзвезди. По-скоро са го направили, за да почетат златната ера на джаза и всичко, което ги е свързва. Джазът никога не е бил просто жанр, а и начин на живот. И все още е.
„Изкуствата са точно толкова важни, колкото военната отбрана. Емоционалната защита също е важна“, Куинси Джоунс
„Не мога да си представя по-красив паралел между джаза и изкуството като цяло — пише Куинси Джоунс в предговора на юбилейното издания на „Златната ера на джаза“. — В момента може да не осъзнаете въздействието, което оказвате чрез вашето творчество, но както демонстрира тази снимка, ефектът и значимостта могат да надхвърлят всеки живот. Тази снимка е важна не само за хората в нея, но тя ни напомня, че трябва да бъдем заедно“,.
„В музиката расовите бариери паднаха първи, защото за да свирите заедно, трябва да обичате хората, с които свирите, и ако имате някакви расови задръжки, няма да можете да го направите“, Оскар Питърсън
„Черно и бяло: два цвята на които беше забранено да бъдат в непосредствена близост, но въпреки това са заснети толкова красиво в един черно-бял кадър. — продължава Куинси Джоунс. — Значението на тази снимка надхвърля времето и мястото ѝ. Тя стана не само символично произведение на изкуството, но и част от историята. По време, в което сегрегацията беше все още част от ежедневието, и в свят, който често посочваше различията ни, вместо да се радва на приликите ни, в събирането на 57 индивида заедно, в името на джаза - имаше нещо много специално и чисто".
„Животът е много подобен на джаза. Винаги е добре да импровизираш“, Джордж Гершуин
„Нямам представа как са музикантите решиха да застанат точно пред този вход и кой до кого, но го направиха — продължава Кейн. — Бавно се подредиха в група… и видях, че не биха могли да се окажат в по-добра позиция". Просто са импровизирали, джаз музикантите го умеят. Арт Кейн също бил принуден да импровизира. Наоколо се навъртали деца от квартала, които също искали да са на снимката. След като на няколко пъти криели шапката на Каунт Бейси, Кейн се предал и ги подредил да седнат на бордюра, най-отпред, до уморения Каунт Бейси. Снимката щеше да е друга без тях.
“Можеш да свириш и на връзка за обувки, ако си искрен”. Джон Колтрейн
„И така, един непрофесионален фотограф, с неговият асистент, който никога преди това не беше зареждал камера, направи тази снимка, която 30 години по-късно вероятно е най-известната групова снимка в джаза, правена някога“, спомня си Арт Кейн в интервю от 1988 г.
„Не свири на саксофона. Остави саксофона да свири на теб“, Чарли Паркър
От 57-те музиканти на снимката, днес са живи само двама саксофонисти - Сони Ролинс (на 89) и 91-годишният Бени Голсън. На 13 август 2010 г. Бени Голсън изнесе финалния концерт на 13-ото издание на международния джаз фестивал в Банско (чието 23-о издание тече в курортния град в момента - б.р.). Остана възхитен от природата, храната, фестивала и от много изненадващия за него факт, че ние не сме взели кирилицата от руснаците, а обратното.
„Ако разбирахте всичко, което казвам, щяхте да сте Майлс Дейвис“, Майлс Дейвис
