На 20 януари точно преди век в Римини, на италианския адриатически бряг, се ражда Федерико Фелини (1920-1993). Като малък гледа неми филми в кино „Фулгор“ в родния си град, а когато пораства, с невъздържаната си, ярка фантазия променя това изкуство завинаги.

Този януари, а и през цялата предстояща година, светът чества 100-годишнината с прожекции на класическите му филми „Сладък живот“ (юбилей има и от неговата премиера – 60 г.), “Пътят“, „Джинджър и Фред“, „Мамините синчета“, „И корабът пътува“... Британският филмов институт завъртя нов трейлър за дигитално реставрираната La Dolce Vita, за да привлече милениалите към наследството на починалия в края на XX век класик.

В Италия юбилеят започна още в края на 2019-а с изложба в родния град на режисьора - „Фелини 100: Безсмъртният гений“, а тамошното Министерство на културата създаде специален комитет, който да координира инициативите – изложби, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, създаването на комикси по негови произведения... Предвижда се и пълна дигитална реставрация на всичките му 20 филма и разпространението им на Ботуша и по света.

У нас днес маестрото ще бъде почетен с две прожекции във филмотечното кино „Одеон“ - на един от последните му филми "И корабът пътува" (1983) и на един български принос към темата "Фелини" - "Преводачката на черно-бели филми", посветен от Теди Москов на починалата през 2019 г. Нели Червенушева. Когато "Одеон" все още се казваше кино "Дружба", от своята малка кабинка тя "изиграваше" със симултанен превод в ефир не само лентите на Фелини, но и тези на на Еторе Скола, Марио Моничели, Микеланджело Антониони.

Предстоящият през март "София филм фест" пък е предвидил да покаже на голям екран шедьовъра на Фелини - "Сладък живот", в който Марчело Мастрояни и Анита Екберг се отдават на насладите и упадъка на римския бомонд. 

----

Роден в семейството на римлянка от буржоазно семейство и селски пекар от Гамбетола, още като ученик Федерико Фелини започва да рисува карикатури и да пише скечове. Под влияние на родителите си записва право в Римския университет, но така и не посещава занятията. За кратко се препитава като репортер, а през останалото време рисува портрети на клиентите в ресторанти и кафенета. В хумористичното списание „Марк Аврелий“ създава първите важни запознанства за бъдещата си филмова кариера – с режисьора Еторе Скола, сценаристите Чезаре Дзаватини и Бернардино Дзапони. През войната среща и своята съпруга и муза – Джулиета Мазина, с която са женени 50 години и за която пише главни роли в някои от най-важните си филми - "Пътят", "Нощите на Кабирия", "Жулиета на духовете", "Джинджър и Фред". Тя умира само пет месеца след него. 

Киното му има и друг стожер - Марчело Мастрояни, неговото "алтер его" в "8 1/2", изпълнил незабравими роли и в "Сладък живот", "Градът на жените", "Джинджър и Фред". 

Дебюта си Фелини прави с филмите на Роберто Роселини - „Рим – открит град“ (като съсценарист със скечове и диалози) и „Пайза“ (тук вече е и асистент-режисьор), които му носят първите две от многобройни номинации „Оскар“. Четири от лентите му печелят академичната награда за най-добър чуждоезичен филм - „Пътят“, „Нощите на Кабирия“, „8 ½” и „Амаркорд“; в лично качество 12 пъти е номиниран като сценарист, 4 - като режисьор, безпрецедентен списък с успехи за европейски творец. Но не стига до наградата нито веднъж - чак през 1992-а, година и половина преди смъртта си, е удостоен с „Оскар“ за цялостно творчество. Към отличията в колекцията му следва и прибавим и „Златна палма“ от Кан (за „Сладък живот“) и „Златен лъв“ от Венеция (за цялостен принос).

ОТ ФЕЛИНИ:

„Когато бях на седем години, родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно впечатлен от клоуните. Изпитах странното чувство, че са ме очаквали. Оттогава връзката ми с цирка е много здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах усещането, че съм си у дома. Като малък още не знаех, че животът ми ще протече именно в цирка. Защото какво друго е киното, ако не цирк… карнавал…“

"Забелязах Марчело Мастрояни заради ресторантската ни хармония. Той винаги ядеше много и с голямо удоволствие. А аз имам естествен афинитет към хората, които обичат да се хранят с наслада."

„В митологията на киното „Оскар” е най-голямата награда, аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми”.

ЗА ФЕЛИНИ: 

„На екрана човек винаги ще познае филмите на Фелини. Има неща, на които не могат да ви научат. Раждате се с тях. Той бе първокласен клоун, с уникално, страхотно светоусещане. Имаше си своя орбита. Когато човек като Фелини умре, няма начин да завещае формулата си, защото такава формула не съществува. Онова, което правеше, извираше от личността му. Изучаваха го, анализираха го и го копираха и може би за някой някога ще кажат, че „филмът му е като на Фелини“. Но само „като“ на Фелини. Когато нещо стане непредаваемо, значи е истинско.“

Били Уайлдър, режисьор

"Дали Фелини ни е научил да гледаме по-добре морето? Кое море? Вземете отряд механици, които се огъват под платно, боядисано в зеленикаво, и ще уловите вълни, по-истински от истинските, сякаш сме на борда от „И корабът пътува“. Независимо дали са разкошни, скромни или апокалиптични, Фелини е човек на фантасмагориите. Нормалността и действителността го отегчават и никога не са го вдъхновявали."

Жил Жакоб, директор на фестивала в Кан