"Второто освобождение" има необичайна съдба за български документален филм. Той излезе още в края на 2021 г., оттогава присъстваше епизодично във фестивалния афиш и малките арт кина (Златен ритон, София филм фест, Фестивал на българското кино "Васил Гендов" и пр.) и въпреки това разпалваше дискусии навсякъде, където се появи. Неочакваната му премиера по БНТ преди седмица го постави във фокуса на обществения интерес. Скорострелно филмът се появи и онлайн, но бе свален от YouTube заради неуредени авторски права. Междувременно хората продължаваха да го гледат и в кината "Одеон", Дом на киното, "Влайкова", Г-8. Часове след Деня на Европа и самопровъзгласения от СССР "Ден на победата", филмът вече е достъпен безплатно за всички - той ще остане за постоянно в YouTube страниците на Държавна агенция "Архиви" и продуцентската компания "Омега филмс" (там има и субтитри на английски език), при това с добра екранна резолюция.
Въпреки че авторът Светослав Овчаров е снимал и игрални филми, "Второто освобождение" не борави с едри киновнушения и фини естетически похвати, той разчита на силата на фактите - и в този смисъл е повече публицистика, отколкото кино. Но фактите, които ще научите от него, са наистина потресаващи.Чрез архивни хроники и документи, голяма част от които се показват за първи път, "Второто освобождение" пресмята човешките, материални и морални загуби на българската държава, след като СССР ѝ обявява война на 5 септември 1944 г. На наша територия нахлува Червената армия с над 250 000 души, 5000 танка, 1000 самолета и целия Черноморски флот. Издръжката на съветските войски е над 133 милиарда лева годишно. Окупацията продължава три години и струва на България почти два пъти повече от официално определените репарации, които страната трябва да плати като загубила Втората световна война.
"Второто освобождение" започва със стряскаща лична история - дребен чиновник от Казанлък пише до министъра на войната в София как руска военна кола е премазала единственото му дете, 5-годишния Тодорчо, и дори не е спряла. Списък с над 150 имена разказва за обикновените хора, прегазени от съветски камиони, ограбените домове и изнасилените от пияни съветски войници жени; списък с продукти показва колко килограма шунка, кренвирши и кашкавал си е поръчал да му бъдат безвъзмездно доставени незнаен съветски офицер. Режисьорът Светослав Овчаров и историчката проф. Евелина Келбечева, съсценарист и инициатор на проекта, прекарват месеци сред папките на ДА "Архиви", за да опишат как се създава легендата за "освободителната“ кампания на съветските войски в България, която води до политически и финансов срив, а до нравствена промяна в българското общество, която според авторите е видима и днес. Във филма, казват те, са останали около 2-3% от всичко, което са прегледали. До скоро тези документи са били съхранявани в МВнР и са предадени в Архива, не без съпротива, едва преди няколко години - седем десетилетия след събитията, които описват.
"В периода между 1944 и 1947 г. думата "окупация" е съвсем нормална. Употребява се в ежедневно. Във всички документи се говори как България е окупирана от Съветската армия. С минаването на годините постепенно истината започва да се покрива с думи, които прикриват тази истина. Вместо "окупация" започват да се появяват понятия като "освобождение", припомнят авторите на филма. Истината постепенно бива забравена, не се учи в училище, остава встрани от широката публичност дори след 1990 г. Съществуват подробни изследвания на български историци, които се занимават с икономическите последствия на окупацията, но те са известни на тесен кръг специалисти.
Филмът придоби добавена стойност заради бушуващата вече над два месеца война в Украйна и приликите между руската имперска политика и поведението на руските войници тогава и сега, тук и там. "Войната в Украйна отвори очите на мнозина, че историческите паралели с обявяването на война на България от СССР през септември 1944 г. и това, което става днес в Украйна, са много преки. Използват се същите идеологически клишета, същите лъжи и дезинформация: преследват се някакви несъществуващи нацисти, някой трябва да бъде освободен, някой трябва да бъде наказан и унищожен", разказва режисьорът Светослав Овчаров пред "Капитал". Той се надява, че хората ще гледат филма, който е неговият принос към това "да не се налага един ден децата ни да правят филм "Третото освобождение".
