Премиера в "Сфумато": "Как е"
Участват: Елена Димитрова и Васил Ряхов

"Траекториите" на сърцето изследва спектакълът "Как е", създаден по мотиви от текстове на носителя на Нобелова награда за литература Самюъл Бекет. Това е премиерното заглавие в афиша на Театрална работилница "Сфумато" - съвместна акция на актьорите Елена Димитрова и Васил Ряхов, чиято е концепцията. Като консултант по проекта двамата са привлекли режисьорката Василена Радева, носителка на наградите "Аскеер" и "Икар".
В постановката персонажи в традиционния смисъл на думата няма, нито единен, цялостен сюжет. Героите са по-скоро фигури, които по бекетовски се "отстраняват" от себе си, за да разберат "как е". "Точно както се питаме помежду си в нашето ежедневие. Как са нещата "отвън" и как са "отвътре". Труден е отговорът на този въпрос", разяснява Елена Димитрова, която още в ученическа възраст открива колко импонират на нейните възгледи прозренията на ирландския драматург за човека и света. 
Пространството в зала "Ъндърграунд" е голо, сурово, студено. Също както времето и мястото в романа "Неназовимото" са почти заличени. Заключен между четири страни, като в преса, индивидът има само един път пред себе си - този на равносметката. Неслучайно в първата сцена героинята на Елена Димитрова е с гръб към публиката и като че забулена в мъгла, терзаеща се как може да съществува само един-единствен живот.  Болезнено откровен е процесът на саморазкриване и оголване, започнал с (не)риторичното "Аз все още ли съм аз?". Залага се повече на езика на тялото и на гримасата, отколкото на словото. Докато безименната жена преминава през цял лабиринт от теми - за раждането и смъртта, за детството, за паметта, за увреденото чувство за хумор, зрителят я вижда веднъж поразена от тикове, друг път потреперваща в конвулсии. Свидетели сме на излизането от някакъв унес, на сепване от "сън". Сякаш човешкото напуска човека, за да се завърне отново при себе си. 
Освен от "Неназовимото", както подсказва заглавието, спектакълът черпи мотиви и от една от най-радикалните прозаични творби на Бекет - "Как е". За актьорите обаче тя е по-скоро източник на вдъхновение в идеен план, отколкото да се позовават на нея на чисто текстово равнище. Противно на нагласата на публиката за песимистичен финал, така отличителен за автора, осезаем накрая е лъчът светлина. За това загатва още подзаглавието на постановката. Въпросното е издържано в духа на Бекетовата творба, състояща се от параграфи без пунктуация в телеграмен стил: "под бурята малки бели хубави моменти по Самюъл Бекет".
Следващото представление се играе на 28 февруари.