Премиера: Театрална работилница "Сфумато"
Режисьор: Борис Кръстев

За съвременните хора като наследници не например на Ахил или Аякс, а на Одисей е новото заглавие в афиша на Театрална работилница "Сфумато" - "Раната Филоктет" (Post-truth Лемнос). Постановката на Борис Кръстев, чиято премиера се състоя миналата седмица, се базира на пиесата "Филоктет" на Хайнер Мюлер. Според режисьора не са много родните представления, които дръзват да ангажират вниманието на публиката с политическото във високия смисъл на думата: "Мотивацията за този проект се основава на състраданието, което е политическа добродетел, а не лична. Нужна е известна дистанция, за да може то да се породи. Състраданието може да бъде насочено към далечни, дори чужди обекти. В съвременния контекст на Европа би могло да бъде спрямо малцинства, маргинални общности, емигранти". Така че у главния герой зрителите виждат не просто царя на Мелибея, изоставен от гърците на остров Лемнос, понеже не могли на понесат зловонието на раната му, след като го ухапва змия. Филоктет е събирателен образ на несправедливо прогонения от обществото човек, от когото същото това общество, преследвайки по-късно определена политическа цел, се опитва да се възползва. Тъкмо Одисей е онзи, който дирижира събитията, поучавайки Неоптолем, сина на Ахил, как да лъже, без да лъже, та да успеят да оплетат Филоктет в мрежата. В ролите са трима дебютанти - Деян Жеков, Иван Николов и Атанас Петков, които, без да затънат в тежките монолози, съумяват да предложат свой ключ към всеки от тези многопластови образи.
Любопитно е сценографското оформление, предложено от Росица Грънчарова, Яна Василева и Гергана Лазарова-Рънкъл. Островът, на който цели десет години е заточен Филоктет, представлява въртяща се конструкция - алюзия за колелото на живота и на историята. Ръката на силния на деня го завърта в съответствие с желанието си да включи или изключи някого от голямата политическа игра. Самият Лемнос се превръща в метафора на изгнаническата участ, разбирано в широкия смисъл на думата. Препратка към съвремието и властимащите, които направляват историята, са първата и последната сцена, когато идеологът Одисей и неговият инструмент Неоптолем са облечени с делови черни костюми. Още един знак за превратностите на съдбата е ластичната превръзка на Филоктет, която пред очите ни се трансформира в лък. Същият, който той наследява от Херакъл и от който спешно се нуждае Одисей, защото според предсказанието без него Троя не може да бъде превзета.
Следващото представление се играе на 27 февруари.

*Спектакълът е с немски и английски субтитри.