Белетристичното творчество на Георги Господинов с неговите основополагащи теми – паметта, историята и скиталчеството на човешката фантазия в търсенето на адекватно време и място в един свят, който не е по мярка на човека – галопира в рамките на час и нещо в спектакъла „Времеобичане“, който преди седмица откри продължаващия до 3 юли пореден Малък сезон на Театрална работилница „Сфумато“. Автор на сценичната версия и режисьор е Василена Радева, която е поставила със своите студенти от департамент „Театър“ на Нов български университет този емоционално наситен, пронизващ с визионерски прозрения и малко хаотичен (като самите му литературни първоизточници) колаж. В тъканта му тя е преплела фрагменти от „Времеубежище“ (най-вече), „Физика на тъгата“, „Естествен роман“, но и от разказите на писателя, пиесата „Апокалипсисът идва в шест вечерта“ и публицистиката му. Някои от използваните елементи „заковават“ доминантните въпроси в неговата проза, други на пръв поглед не са така органично свързани с „червената нишка“ в нея, но са пак по свой начин важни и определящи за светоусещането на Господинов.
В произведенията си българският носител на „Букър“ подхвърля множество парадоксални идеи за устройството на един възможен антиутопичен свят, които изумяват със своята гениална простота и пророческа сила (пак той казва, че в наши дни антиутопията се превръща в документалистика). В спектакъла въпросите от това творчество трябва да формулират и зададат съвсем млади артисти, за които социализмът е само литература и екзотика. Но може би точно на тяхното поколение се пада задачата най-после да финализира оня незавършен разговор със и за миналото, който българинът трябва все пак някога да проведе докрай, за да се сбогува с него и да си прости. Защото неразказаното минало е като непрекъснато отваряща се рана. Зле разказаното – като нескопосна превръзка за раната. „Времеобичане“ е искрен и умен опит то да бъде обживяно с днешна дата.
Спектакълът ни въвежда бурно в клиниката за минало на мистериозния учен Гаустин – в стаите на соца, които млади посетители са дошли организирани в група да разгледат като музей. Те веднага се сблъскват с обитателите на тази своеобразна психиатрия, които ще изригнат своите страхове, дори избирайки си някого от публиката за специален слушател. Страхове, тръгващи от детството – страх от изоставяне, страх от загуба на обичани същества, ми(с)тичен страх от Лабиринта на Минотавъра (лабиринта живот?), страх от Минотавъра, или страх за Минотавъра, който също е страдащо създание… Неусетно от човешките фобии и фиксации ще се стигне до фиксациите на цели държави: в миналото или пък в бъдещето… А кое минало ще изберат хората за своето ментално завръщане – преживяното или никога неживяното, но припознато от тях някак си на клетъчно ниво? Реалното минало на своята младост или онова, което носят в несбъднатите мечти? Това е само една от многото дилеми, над които си струва да пофантазираме със създателите на представлението.
Спектакълът е задъхан и динамичен, тъй като посетители и пациенти непрекъснато се движат, и е озвучен с жива английска музика като на купон от 70-те. Сценографията и костюмите са на Елена Шопова, музикалната среда – на Никола Куцев, хореограф е Яница Атанасова. Участват дипломантите Ани Пулева, Вероника Шомаклийска, Веска Тодоровска, Виктория Липчева, Екатерина Велева, Емилия Бозова, Илиян Христов, Йоанна Маринова, Марина Хараламбова, Мария Игнатова, Мина Стойчева, Михаил Иванов, Никол Милевска, Никола Куцев, Никола Табаков, Тони Николов.
Наградата за най-добрите проекти от Малкия сезон е място в афиша за предстоящия голям сезон на „Сфумато“. Има логика
