Българите предпочитат местните музикални жанрове, като най-много слушат поп и попфолк. Това посочва проучване за навиците на потребителите, представено от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) днес.
Около една трета от анкетираните 1010 респонденти посочват, че обичайно следят поп и попфолк. Следващите по ред предпочитания са за естрадната музика (28%), рок (24%) и народна музика (20 %). "Висшистите предпочитат поп музика пред попфолка. Попфолкът се слуша повече от средното от хората между 20 и 50 години, хора, които са с по-ниско образование и по-често – живеещите в селата", разказа по време на представянето Димитра Воева от "Тренд".
Преобладаващата част от анкетираните обичат различни видове музика, като всеки пети слуша пет или повече различни жанра.
Наред с въпроса за разнообразието от жанрове, които харесват, респондентите са запитани и конкретно за любимия им стил, който слушат най-често, с право само на един отговор. Тук те поставят на първо място попфолка (17%), следван от поп - 15%, рок - 14%, естрада 12%, народна музика 6%. Само 5 на сто предпочитат класическата музика.
Три от петте най-слушани жанрове у нас са местни – попфолк, естрада и народна музика. Тенденцията за проява на предпочитание към локалните жанрове от страна на музикалните слушатели е така наречената "глокализация" и се наблюдава и в световен мащаб, каза пред БТА изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова. Тя даде пример с Франция, където 49 на сто от населението слуша шансон и вариете, с Япония, където 65% от слушателите предпочитат джей поп, турбофолкът е сред предпочитаните жанрове в Хърватия, италианският поп – в Италия и т.н. "Все повече се глобализира локалната музика, слуша се и в платформи", посочи тя.
На въпроса каква част от музиката, която слушат, е българска, 40 процента от анкетираните отговарят с "по-голямата част", "изцяло или почти изцяло". Само 4 на 100 посочват, че не слушат български произведения. Така проучването показва, че всъщност политическото лобиране за квоти за българска музика е напълно ненужно.
Около 46% от респондентите слушат музика всеки ден - най-често вкъщи или в колата. Сред използваните източници на първо място е радиото (с 39 %), следвано от телевизията (27%). Телевизияте е предпочитаната медиа в селата. Въпреки че процентите се покачват по-бавно у нас, се движим в посока към все по-голямо потребление на музика в дигиталните платформи, посочват от БАМП.
Сред предимствата на радиото, посочени от анкетираните, са това, че е безплатно, може да се слуша в колата, лесно е за използване, има позната и любима музика и др. Липсата на необходимост от заплащане е сред основните предимства и на музикалните платформи, според проучването.
Според Петя Точарова музикалната индустрия е по-добре поставена от филмовата по отношение на пиратството. Тя отбеляза, че почти всички големи музикални платформи предлагат и безплатна версия, като в същото време практически предлагат и почти целия световен репертоар. За разлика от тях, филмовите платформи не предлагат в такава степен безплатни абонаменти и имат определен каталог, коментира тя. "Ако аз слушам музика с платен абонамент в дадена платформа, артистът взима малко повече. Получава и когато версията е безплатна – малко по-малко. Тоест, във всички случаи – дори само за българските артисти, които слушаме, това е нещо, което възнаграждава техния труд", каза изпълнителният директор на БАМП.
Всеки трети българин посещава концерти и слуша музика на живо, показва още проучването. Според представените данни 62 на сто от хората у нас предпочитат да посещават фестивали на открито, 52% са ходили на концерт в зала, а 29 процента са слушали на живо в клуб.
