- Къде си бе, маргинал! Верно ли, че баща ти умрял? Искам да се обединим в тия трудни времена и да си помагаме, за да изпълзим заедно от тая мирова скръб!
Такова телефонно обаждане получих от непознат женски глас и доста се смутих.
- Жив и здрав е баща ми, благодаря, че попитахте - отговорих. - На какво дължа тая тактичност и коя сте вие?
- Какво значи коя съм? Може да съм общественик на публична длъжност, а може и да съм фолк певица. Харесва ли ти тембърът ми? Кър-цак-цак!... - изпя тя с игрива орнаментика.
Наистина тембърът ми се стори познат, но не можах да определя на какво ми напомня повече - на фолк певица или на общественик на публична позиция. Тя продължи пледоарията си, разбърквайки още повече догадките ми.
- Такова време е - въздъхна тя толкова влажно, че се притесних какво може да дойде до слушалката ми. - Такова време дойде, че трябва да си кажем някои работи откровено, при нужната социална дистанция! Аз предлагам да ми се увеличи заплатата, за да мога да дарявам. Нацията пъшка под тежестта на тоя вирус-магнус, казано на латински. Казано с българска реч, аз имам нужда от средства и ти трябва да ме подкрепиш.
- Как?
- Как! Затягай колана, затягай гайките, а аз ще дарявам, защото ти очевидно нямаш възможност. Ще дарявам и ще пея: кър-цак-цак, кър-цак-цак!...
- Не, няма нужда, наистина! - прекъснах неясния припев. - Разбрах долу-горе. Искате да приемам лишенията на времето с твърдост и отрицание, но същевременно да ви подкрепя в желанието да повишите доходите си, за да можете да дарявате повече.
- Точно така. Да мога да дарявам повече. Аз ще ти задам една морална гатанка. Ако Али Баба открадне съкровищата на разбойниците и ги раздаде на нуждаещите се, това добро дело ли е?
- Малко незаконно, но може би добро все пак - поколебах се в моралната оценка.
- Анджък де! На първо място добрината, а законите ще има кога да ги спазваме. Въпросът е в моралното удовлетворение. Ти дарения няма да направиш, не ти вменявам вина, но ето че аз ще направя, поради което не е грях да измъкна малко от общите ни пари, които между нас казано, бездруго се разпределят разбойнически. И като измъкна от тези пари из преките улички на закона, ще мога да дарявам, дарявам, дарявам! И като писне народът: кой ще ни даде парииии? Ти ще отговориш: КОЙ ще ви даде парииии! Кър-цак-цак - катарзис и морален оргазъм в множествена степен. В дни на изпитания през закона се кара по-напряко, преди да са тръгнали някои хора през Централна гара към гробищата. Затова попитах за баща ти дали не е умрял вече. За себе си аз нищо не искам, както виждаш. Живея за другите. Живея за каузите. Живея, за да се раздавам. Живея, за да изкача оня връх, над който...
- Все пак фолк певица ли сте или общественик на публична длъжност? - отново я прекъснах, че от патоса ѝ получих някакъв тремор с иглички в гръбначния стълб. - Все пак да знам кого подкрепям, нали искате солидарност, към кого да я проявя?
Но тя отново не ми отговори пряко, а запя с извивки и възгласи като "кър-цак-цак", "оп-са", "алелелей" и "тамам-тамам".
Край нея се чу недоволно ръмжене от друг вокал и гласът на моятата странна събеседница се замрази като шушулка. И леко започна да сълзи на пролетното слънце.
Кър-цак-цак! Това сега фолк сцена ли е или парламентарен контрол?
