Търговците на дрехи втора употреба отчитат 10% ръст на продажбите тази година, след застоя през двете ковидни 2020 и 2021 г.
"Поскъпването на живота и усещането за престояща тежка зима кара хората да мислят по-рационално и да купуват повече дрехи втора употреба", коментира Севдалин Спасов, председател на Асоциация "Кръгов текстил", в която членуват около 50 фирми за преработка и продажба на дрехи втора употреба. От асоциацията обаче са доволни, че нараства делът на младите потребители, водени най-вече от екологични съображения. Над 30% от потребителите на дрехи втора употреба са хора под 30 години.
Годишно фирмите от асоциацията обработват около 35 000 тона дрехи втора употреба в България, като само 2000 тона са събрани в страната. От тези 35 000 тона близо 25 000 се изнасят обратно навън – основно за Азия и Африка, като вносът е предимно от Западна Европа. В България в магазините постъпват около 10-15% от целия капацитет, други 10% от внесените дрехи отиват за промишлеността под формата на памучни парцали, а 10% - за изгаряне в индустрията.
В същото време проучване на асоциацията показва, че в България се изхвърлят близо 100 000 тона отпадъци от текстил годишно, което означава, че събраните разделно 2000 тона за повторна употреба са едва 2%. Огромната част от ненужните дрехи отиват на сметищата и вече съставляват 4% от депонираните битови отпадъци у нас, за които общините трябва да плащат наказателни такси.
От асоциацията настояват за държавна подкрепа и законови и административни промени, които да стимулират хората да предават неизползвания текстил за рециклиране, вместо да се замърсява околната среда с отпадъци. Ако не се предприеме нищо за ограничаване на текстилните отпадъци, те ще нарастват с по 7-8% годишно, посочи Севдалин Спасов. Заради все по-големите количества използвана синтетика тесктилните отпадъци биват наричани "новата пластмаса" и в световен мащаб предизвикват повече парникови газове отколкото авиацията, автомобилния и жп транспорт.
Едно от предложенията на бранша е да се премахне повторното данъчно облагане с ДДС на дрехите втора употреба, както вече е направено в някои европейски държави. Предлагането на преференциални площи за продажба на тези стоки в търговските центрове по аналогия с тези за електрическите коли, също би стимулирало втория живот на старите дрехи.
Ако има поощрителни мерки, за две години страната може да бъде покрита с контейнери за събиране на текстил, който да бъде реализиран по най-екосъобразния начин, посочва Спасов. Засега фирмите за търговия и рециклиране на дрехи втора употреба са разположили над 20 хиляди съдове в 20 общини. Имат обаче капацитет да обработват за втора употреба до 60 000 тона годишно.
От бранша посочиха, че някои страни са въвели специални продуктови такси за производителите на текстилни изделия, с които да се финансира тяхното оползотворяване, когато бъдат изхвърлени. За пример бе дадена Франция, където е въведена т.нар. разширена отговорност на производителя. По тази мярка се предвижда всеки, който пуска на пазара текстилна стока, да плаща продуктова такса, с която се финансира излязлата от употреба дреха да бъде разделно събрана, сортирана, подготвена за повторна употреба или рециклирана.
С тези такси може да се пребори и негативното явление "бърза мода" - създаване на дрехи за еднократна употреба като например супер евтини тениски, които подбиват цените, но които след първото изпиране стават негодни за носене. "Производителите на качествени дрехи не би трябвало да се облагат, защото от тях може да се извлекат повече полезен материал за повторна употреба. Ако обаче една дреха е направена за еднократна употреба и трябва да се изхвърли след едно-две носения, е нормално производителят да плати продуктова такса, защото след това този отпадък трябва да се оползотвори по най-екологичния начин", коментира председателят на асоциацията.
МОСВ разглежда и вариантът производители и вносители на дрехи и обувки да се включат в организации по оползотворяване на този вид отпадъци, които да отчитат дейността си и да бъдат освобождавани от таксите.
