НАП знае за 334 българи, които имат сметки с над 1 млн. евро към края на 2017 г. в чужбина, включително и офшорни дестинации, съобщи Медиапул.  Приходната агенция е започнала проверки, но до момента не засякла дали в списъка попадат политици и висши държавни служители. 
Действията на НАП нямали нищо общо с призива на президента Румен Радев службите да се заровят в задграничните авоари на хора, заемащи високи постове. Държавният глава предупреди, че скандалът с евтините апартаменти на властта е само началото и предстоят още разкрития. Ден след изявлението на президента главният прокурор Сотир Цацаров изпрати писмо до ДАНС с искане за подобна информация.
Преди седмица БНР съобщи, че в ДАНС е проведено заседание с участието на ръководствата на прокуратурата, МВР, НАП и КПКОНПИ, на което ведомствата са координирали действията си по изпълнението на разпоредената от Сотир Цацаров проверка. В рамките на два месеца всяка институция трябва да обобщи информацията, с която разполага, и да я предостави на ДАНС, а агенцията  да предаде всички данни на прокуратурата. Не е ясно обаче дали изобщо службите имат право да предават такава информация на прокуратурата, засяга и хора, срещу които няма нито обвинения, нито разследвания. 

От НАП напомнят, че от 2016 г. участват в системата за автоматичен обмен на информация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В нея са включени 114 държави, в това число и 40 офшорни зони. През септември 2017 г. НАП за първи път е получила списък на български граждани и фирми със задгранични сметки в 35 държави. Миналия септември е пристигнал втори списък от около 80 държави. Тази година през септември се очакват данни от около 94 държави.
НАП е сформирала специално звено, което се занимава с анализ на данните. От приходната агенция уточняват, че наличието на сметка в чужбина или офшорна зона не е незаконно и не е свързано непременно с укриване на данъци.