Колкото и на пръв поглед да звучи някак пресилено, в последните няколко дни в България бе направен опит за диктатура на специалните служби. Няма как по друг начин да се опише и коментира историята със скандалния проект за промени в закона за защита на класифицираната информация, който бе пуснат от правителството "Главчев" в правителствения Портал за обществени консултации "тихо, на пръсти" в първия работен ден след Нова година. 

Веднага след като

историята бе разкрита и предизвика бурни реакции в публичното пространство, 

също толкова тихомълком промени бяха изтеглени.

Цялата работа беше ярка демонстрация на специалните служби за нещо, за което от години предупреждаваме - че именно те, а не политици, парламент, правителство управляват държавата. 

Правителството бе пуснато по пързалката, за да обслужи мераците на службите и основно на ДАНС да участват на практика пряко в политическия процес. Не че и сега не го правят, но вече поискаха нахално права

да махат например кметове, да манипулират прекия избор на хората,

да се правят на Господ в държавата.

С проекта се искаше скандална промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация. С нея пълномощията на кметовете можеха да се прекратяват при неподаване на документи за проучване за надеждност в двумесечен срок от встъпването в длъжност, при отказ за издаване или отнемане на допуск до класифицирана информация. Нямаше никакво обяснение защо избрани пряко лица могат да бъдат отстранени по волята на специалните служби.

Да не говорим, че

правната култура и подготовка на предлагащите промените е повече от нулева

Условията, на които трябва да отговарят кандидатите за кметове, както и критериите за несъвместимост са изчерпателно изброени в Изборния кодекс и сред тях няма нищо за допуска и надеждност. Няма как закон да е по-силен и по-голям от кодекс.

Смешното беше и, че от мотивите на законопроекта не ставаше ясно защо като има изискване за кметовете, няма такова и за зам.-кметовете, при положение че могат да заместват кметовете. Нещо повече, ако бъде махнат кмет, те поемат кметските правомощия до избор на титуляр.

Следва въпросът защо кметовете, които се избират пряко от народа, подобно на народните представители и президента, трябва да имат проверка за надеждност. Повече от логично е кметовете, също както другите народни избраници, да получават достъп до класифицирана информация по право от момента на встъпването им в длъжност, без да им се извършва проучване.

Абсурдна е и ситуацията, при която съдии, министри, членове на КПКОНПИ, главен секретар на Министерски съвет дори, все хора, които не са избрани от народа, да са освободени от проучване за надеждност, а пък кметовете не само да са задължени да искат такова проучване и допуск до тайни, ами и да могат да бъдат махани от постовете си, ако не ги получат.

Поради каква точно причина например министри, в чиито ръце има ресурси за милиарди няма да бъдат проверявани за надеждност, а пък кметовете ще бъдат.

Ако това не е четворен аршин и опит за узаконена полицейщина,

 здраве му кажи.

Всъщност през годините службите и особено натоварените по закон с даването на допуска до тайните на България, ЕС и НАТО - ДАНС и ДКСИ, са давали много пъти да се разбере, че каквото те кажат по темата, когото те посочат за надежден или ненадежден, това е истината. Многократно са махани хора само защото не са получили допуск до класифицирана информация, какъвто се изисква по закон за съответната позиция. При това без каквото и да е обяснение.

Махани бяха генерали, шефове на митници, данъчни служби, на комисии, агенции

И това, докато в същото време само за дни бяха проверявани и допуск до всички тайни, включително и натовски, получаваха лица като Делян Пеевски в качеството на зам.министър или на двудневен шеф на ДАНС, който после се оказа санкциониран от САЩ по закона "Магнитски". Както и вече покойният Алексей Петров, който имаше достъп "Строго секретно" като съветник в същата тази ДАНС и само месеци по-късно бе арестуван показно по обвинения за какво ли не и  бе определен от МВР и прокуратурата за главата на "Октопода" в едноименното съдебно дело.

И докато такива като Пеевски и Петров получиха допуск след проучвания само за дни, по същото време заради липса на разрешения бяха спрени без обяснения бъдещ посланик в НАТО, военен представител на България в щабквартирата на алианса за Европа в Монс, както и дипломатически представител в Канада. Дори за част от тях имаше и президентски укази и получени агремани. 

Гръмна по онова време и скандалът с отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация на бригаден ген. Димитър Шивиков заради образувано срещу него дело. По обвинение, че ползвал подчинени да му ремонтират апартамента.

Цялата история предизвика много въпросителни, като в крайна сметка Шивиков обяви, че подава оставка, именно защото му е отнет допускът до секретна информация и не може да изпълнява задълженията си.

Случката дори накара тогавашния премиер Бойко Борисов да проплаче, че

"с един анонимен сигнал един натовски генерал, един от най-харесваните в НАТО генерали, генерал, който сега заради такъв анонимен сигнал напуска армията, генерал с две мисии в Афганистан. Извинявам се, но не мога да не го коментирам - че отишли няколко негови приятели да му помогнат да си направи ремонт, анонимен сигнал по телефона във Военна полиция...", обяви тогава Борисов. 

Посочените случаи са достатъчни, за да покажат що за аршин имат службите и че има нещо много сбъркано в тази работа с допуските до класифицирана информация

Но нека се върнем към скандалните проектопромени в закона за защита на класифицираната информация, защото определено те не бяха свързани само с кметовете. 

С въпросните изменения се предлагаше да има вечно засекретяване на информация

 Бяха заложени норми, с които да се създаде "възможност за защита на класифицирана информация до отпадане на основанията за нейната защита". Сега се предвиждат различни срокове, след които се разсекретява всякаква информация, като най-дългият сред тях е 30 години. Ако подобни промени бъдат прокарани, властта на практика ще може да засекретява завинаги информация под предлог, че не е отпаднало основанието за нейната защита.

Нормата бе добре прикрита и с обяснението, че със същата разпоредба можело се разсекретяват данни преди да изтече съответният срок в зависимост дали имат гриф поверително, секретно, строго секретно. Към момента сроковете за защита на информацията е от датата на създаването й са както следва: за информация, маркирана с гриф за сигурност „Строго секретно“ - 30 години; за маркирана с гриф за сигурност „Секретно“ - 15 години; за „Поверително“ - 5 години; и за информация, класифицирана като служебна тайна - 6 месеца.  

Можем обаче да познаем от един път

дали подобна норма няма да се използва  от кастата на посветените, за да

си засекретяват каквото и колкото поискат или пък да си унищожават предсрочно каква ли не секретна информация.. 

Проектът предвиждаше още, че дори и обикновеното проучване и проверката за надежност ще се извършва от ДАНС, а не от служителя по сигурността на информацията на съответното ведомство. Искаше се и уеднаквяване на процедурата по проучване за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация (РДКИ) до ниво „Поверително“ и „Секретно“. 

Предлагаха се промени на административнонаказателните разпоредби в насока увеличаване на размера на наказанията. Авторите на проекта предвиждаха и въвеждане на правния институт на отнемането в полза на държавата при нарушения на закона за тайните.

Всички тези промени бяха в полза на службите и основно на ДАНС,

която на практика става пълен господар на процедурите по даване и отнемане на допуските до секретна информация.

За цвят и отклоняване на вниманието беше сложена и промяна, с която се предлагаше да не се извършва проучване за надеждност на вицепрезидента. Мотивите бяха, че мястото на вицепрезидента в управлението на държавата и неговите функции обуславят правото му на достъп до класифицирана информация по силата на закона, без необходимост от проучване по реда на ЗЗКИ.

В историята със скандалните и дори мракобесни законови идеи може да се открие и нещо хубаво. И то е, че се повдигна темата и

под юргана на секретната информация се видяха твърде нелицеприятни неща

Видя се, че всъщност цялата система има нужда от ревизия. Защото наистина на само няколко места - и то все в службите по сигурност, покрай разрешенията за достъп до държавни тайни се събира и концентрира огромна по обем и деликатност лична информация. Защото при проверките за надеждност се получават и обработват какви ли не данни за хора, които лесно може да бъдат манипулирани, държани с информация, заплашвани с отнемане на допуск.

Нека видим само малка част - пишат се декларации за съгласие за проверка на банкови сметки и да се правят при необходимост медицински и психически изследвания, проверява се за несъответствие между стандарта на живот на лицето и доходите му, дали то не изпитва финансови затруднения, или пък не живее в необясним лукс, дали в миналото или сега е било зависимо от алкохол и/или "незаконни опиати".

Има и твърде любопитно проучване -

"дали лицето е било замесено в извършване на деяние, включително всяка форма на неестествено (насилствено) сексуално поведение, което би могло да повиши риска за заплаха или за изнудването му". Или пък какво да кажем за проверката дали лицето "страда или е страдало от заболяване или умствено или емоционално състояние, което може да повлияе негативно в значителна степен на неговата преценка или на неговата надеждност или може да го превърне във възможна заплаха по отношение на сигурността", и т.н., и т.н.

Процедурата на проучване включва и попълване на специален въпросник. В него хората, които искат достъп до държавните секрети, си казват и "майчиното си мляко". Те трябва да дадат подробна информация за себе си, съпругата си и децата си, за майка си, баща си, за жената или мъжа, с които съжителстват, ако не са женени. Изрично трябва да се посочи дали някой от семейството има дългове, надхвърлящи 6-кратното възнаграждение, дали имат ипотекирани имоти, какви са приходите им, страдат ли психическо заболяване,

употребяват ли алкохол в количества, водещи до помрачняване на съзнанието

Трябва да се посочи наказвани ли са през последните 10 години, поддържали ли са лични (приятелски) контакти с чужди граждани, били ли са в чужбина за повече от 10 дни след навършването на 18 години и др. Всеки, който борави със секретни материали, трябва да уведоми органа по защита на информацията за всяка своя командировка зад граница 5 дни преди нейното осъществяване.

За работа с най-пазените тайни се изискват най-подробни данни от личния живот, включително и на съпрузи или партньори, за родители, братя, сестри. При това проверяваният сам се съгласява да бъде подслушван и следен, както и във всеки момент да му бъде правен тест за алкохол или наркотици и куп други неща. Разпитват се съседи и колеги. Рови се дълбоко назад в миналото.

Повече от взривоопасна информация, и то за десетки хиляди души, които са все на възлови места. Затова тези фондове и бази данни, в които тя се събира, трябва да се проверяват постоянно - как се съхраняват, изтича ли от тях информация, за какво се използва . И дали не се правят злоупотреби с опити за поставяне в зависимост. 

Повече от странно е, че няма никаква реакция на всичко случващо се сега нито от правителството, нито от Народното събрание, нито от президента, който успя в своите служебни правителства да смени абсолютно всички шефове на специалните служби - от НСО, през цивилното и военно разузнаване, та чак до ДАНС.

Така или иначе при наличието на гореописания двоен стандарт в работата на службите, не е много трудно  да се допусне, че даването или отказването на допуск до тайни може често да е и средство за субективен натиск. Нещо, което бързо може да ни върне в мрачните времена преди 1989 г., когато именно с такива процедури се търгуваше, кадруваше и управляваше държавата. Цели 35 години по-късно някой опипа почвата за нова Държавна сигурност пред погледа на целия зависим политически и държавен елит.